Европа може да противопостави само няколко ярки изключения, като създадените в Швеция Skype (придобита от Microsoft) и Spotify, британската Shazam (придобита от Apple), както и няколко успешни компании за платежни услуги като Revolut и Transfer Wise.
Причината за това забавяне до голяма степен е свързана с финансирането и културни различия. Само една десета от рисковия капитал се насочва към ЕС спрямо 50% за САЩ, по данни на „Маккинзи“. В същото време Европа разполага със сравнително добра дигитална инфраструктура и има повече разработчици от САЩ (около 6 милиона), но толерантността към риск е по-ниска.
Лесният достъп до финансиране и по-слабите регулации обясняват защо технологичните компании зад Океана успяха да увеличат мощта си, включително чрез изкупувания на нововъзникващи потенциални конкуренти. Много често тези придобивания не бяха мотивирани от разширяване на пазарния дял като процент от продажбите, а от достъп до данните, събрани от успешните стартъпи.
Международни правила?
Липсата на сходни европейски правила за обработката на данни препятства свободното им движение. В САЩ нямат федерален закон за защита на личните данни (но има такъв в Калифорния) по подобие на GDPR, докато в Китай проследяването на потребителското поведение и използването на технологии за лицево разпознаване са безпрепятствани. Европа пропуска възможности поради тази причина – например, когато се налага да бъдат обработвани данни извън ЕС, те трябва да се съобразени с правилата за трансфер (в ЕС все още няма достатъчно мощни суперкомпютри, но има инициатива за разработването на поне два).
По време на Световния икономически форум в Давос японският премиер Шиндзо Абе, чиято страна е ротационен председател на Г-20, обеща да постави въпроса за международната търговия с данни в центъра на срещата на Г-20 през юни. Но докато страните все още не могат да се споразумеят за реформата по проблеми, свързани с традиционната икономика в рамките на СТО, остава неясно как ще го направят по отношение на данните.
„Ние трябва, от една страна, да можем да поставяме под контрол нашите лични данни, данни, въплъщаващи интелектуална собственост, данни, свързани с националната сигурност и т.н. , но от друга страна, трябва да позволим свободно движение на медицински, индустриални, трафични и други анонимни данни, без граници”, каза Абе. Как ще стане това на практика не е ясно.
И докато страните с висока защита често се оказват губещи, ЕС все още разполага с един силен инструмент – своя огромен пазар. Това включва не само крайните потребители, но и пазарът на обществените поръчки. Предизвикан от Китай, блокът ще реформира своите правила за обществени поръчки, така че да не допуска компании, които ползват държавна помощ или имат по-ниски екологични стандарти. Възможно е това да включи и страни, които имат по-ниски стандарти за защита на личните данни.
