В края на 2019 г. бе променен Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) с цел основно да се ограничи изплащането на дивиденти в брой.
В новия си вид редакцията на чл. 3 гласи:
Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Досега т. 2 разглеждаше плащания, които са част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Съгласно указания на МФ и НАП, това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
В новата редакция на т. 2 се включват и плащания, които НЕ се извършват на основание договор, каквито са плащанията към съдружници. Това поражда многобройни казуси, които надхвърлят идеята, която законодателят е имал предвид, когато е извършена промяната.
Каква бе практиката до момента?
Законът, който не съдържа легални дефиниции на термините, се отнася до ограниченията при плащанията в брой на територията на страната (чл. 1).
Съгласно Тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.12г. на ОСГТК на ВКС понятието плащане се отнася до изпълнение на парично задължение. Въпросното тълкувателно решение се отнася до периодичните плащания на дружества за комунални услуги, чиито размер не е предварително известен. Според ВКС:
„Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване а пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.“
Методът на плащане в брой също не е определен изрично. По смисъла на Директива (ЕС) 2015/2366 съществуват различни платежни средства, освен плащания с банкноти и монети и плащания с банков превод (директен дебит или кредитен превод). Такива са например, плащания с чекове, ваучъри, „наличен паричен превод“ и др. В това отношение Наредба Н-18 е по-подробна, макар и също да не успява да обхване всички инструменти. Указание на МФ от 2011 г. (приложено) изключва плащанията с чекове, като ги слага в една група с даване вместо изпълнение (datio in solutum).
Старата редакция на чл. 3, т. 2 третираше плащания на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Това пораждаше проблеми във връзка с договорите с периодично изпълнение, например, сумиране на наеми по договор, сключен за една една година (Повече).
Съгласно множество становища на НАП, законът се прилага за плащания, които представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора. Когато сумата не е определена, както е при сметките за комунални услуги, законът не се прилага (т. 3 от Указанието на МФ от 2011 г.) Също така ЗОПБ не се прилагаше по отношение на рамкови договори.
Изключенията от ЗОПБ са уредени в неговата ал. 2, като включват обмяна на валута, теглене и внасяне по платежна сметка и др. Като следствие от изясненото понятие за плащане и липсата на съответствие с останалата нормативна уредба, те също пораждат множество въпроси.
Така например, сред изключенията са единствено изплащането на трудови възнаграждения по КТ, което изключва както изпращането на трудови възнаграждения по Закона за държавния служител, така и изплащането на други възнаграждения по КТ (например, обезщетения). Съгласно цитираното указание на МФ от 2011 г. не са изключени:
„възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник (очевидно ако плащанията са на територията на страната – б.а.) и т.н. “
След промяната на закона в края на 2019 г. списъкът на плащанията, които НЕ са изключени, нараства и включва дори плащанията на данъци и осигурителни вноски на едно и също основание (например, от самоосигуряващите се лица, при които общата сума е определяема).
Разширяването на приложното поле на ЗОПБ по отношение на плащанията на едно и също основание, направено през 2019 г., ознавачава, че той ще се отнася вече не само за плащания, които са парична престация по договор, в който общата сума е определена или определяема. Това може да включва дори разчети, въпреки че тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани с погасяване на парично задължение.
В свое становище от 29 януари 2020 г. (тук) НАП отразява промяната в чл. 3, ал. 2, но внимателният преглед не предполага, че в практиката на приходната агенция е отразена разликата между множество плащания, част от престация по договор и множество платежни операции на едно и също основание. Така например, в становището от 29 януари 2020 г. се посочва:
„В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.“
По-нататък в него се намират примери, отнасящи се за изменението през 2016 г. – текстове, които лесно може да се установи, че са копирани от предишни становища.
В становището е записано още:
„ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.“
В него се дава третиране на плащанията на дивидентите, които съответстват на промяната, направена в края на 2019 г. По-конкретно:
„Следва да се има предвид, че изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т.1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината то всяко едно от плащанията на дивидент няма да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.“
Обърнете внимание, че този текст също не се отличава от указанието на МФ от 2011 г., според което „всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците“.
Становището не изяснява намеренията на НАП при промяната на чл. 3, т. 2, коиса свързани главно с третирането на дивидентите и други плащания към съдружници, които не се правят на основание договор. Но законовата реализация на това намерение има по-широки последици и създава правна несигурност.
Голяма част от проблемите произтичат от това, че липсва дефиниция на „основание“ на плащането. В съответствие с нормалната житейска логика, на която представителите на НАП често се позовават, основанието може да бъде освен договор, така и решение на общото събрание, протокол, заповед, тоест всяко документирано събитие, което аргументира извършването на платежната операция. Речниковото значение на думата основание навежда към широк набор от значения – база, причина, оправдание, обосновка, аргумент.
В банковата практика основанието на платежна операция служи за идентифициране на (вида) плащане и няма изрично определение, включително в инструкциите на БНБ.
Според нас основание следва да се тълкува като правно основание за възникване на съответното парично задължение, като това право е съответно документирано (например, с договор, решение, заповед за командировка и т.н.)
Кое поражда несигурност?
Първо, извършването на плащане може да предполага изпълнението на редица условия, които съставляват сложен фактически състав. В стопанската практика може да съществуват различни основания за една и операция – такива, отнасящи се до пораждането на правото/възникване на паричното задължение, определяне на лицето-получател, определяне на условия за извършване на плащането, определяне на точна сума и т.н. Този проблем отчасти бе изяснен с уточнението за рамковите договори в становището на МФ, в които не се определя обща сума. Но имаме съмнения в неговата приложимост с оглед на новия текст, който третира свързани плащания на едно и също основание. Така например, по отношение на дивидентите имаме решение на общото събрание за разпределяне на дивидент, но основанието, което квалифицира съдружник или акционер като годен да получи този дивидент са дружественият договор, вписването на решението за покупко-продажба на дялове, вписването в книгата на акционерите и т.н. Освен това може да има и решения да определяне на дата на изплащане на дивидент.
Съществуват тълкувания, че т. 2 преследва както множество плащания към едно и също лице, така и множество плащания към различни лица на едно и също основание. Възможно е да се приеме, че ако основанието е решението на ОСА или заповед за изплащане на възнаграждения, дивиденти, ренти и пр. възнаграждения да са плащат само по банкова сметка, ако общата сума е над 10 000 лева, дори ако общата сума към всеки получател е под прага.
Според нас е необходим текст в закона, който да уточни, че има предвид основание, с което се определя сума, дължима към едно и също лице.
Второ, може да имаме вторични основания за изплащане на едно задължение, например, когато едно лице (съдружник) заплаща чуждо задължение или при прехвърляне на вземания.
Широк кръг въпроси възникват във връзка с понятието свързани помежду си платежни операции.
Ще разделим този въпрос на две части.
От една страна, в чл. 3 се заменя неопределеното понятие плащане с понятието платежна операция. Последното понятие е определено в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), но ЗОПБ не препраща към него. Според ЗПУПС „Платежна операция“ е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.“ Внасянето и тегленето на средства са изключени от ЗОПБ, следователно, с оглед на ЗПУПС платежна операция е прехвърлянето на средства в наличност/в брой. Това е по-широко понятие от понятието плащане.
От друга страна, тези платежни операции трябва да са свързани. Определението за свързани операции намираме в ЗМИП.
„Свързани операции“ са операциите и сделките, които отговарят на следните условия:
а) поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка, или
б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или
в) друга свързаност, установена с оглед на спецификата на операциите или сделките, основана на прилагане на мерките по този закон.“
Тук ще отворим една скоба, за да припомним, че банките, застрахователите, търговците на едро, счетоводните къщи и другите задължени лица по ЗМИП следва да прилагат мерките на комплексна проверка при извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции (чл. 11, ал. 1, т.3).
Това определение обвързва основанието с възникването на паричното задължение.
Остават редица въпроси, свързани със случаите, когато размерът на плащането не е определен или е определен, но се променя, така че общата сума от плащанията на едно и също основание надхвърля прага от 10 000 лева.
Както нееднократно бе посочено, становището на НАП е, че текстът се отнася само до свързани плащания на едно и също основание, чиито размер е определен. Проблемът се задълбочава от факта, че договорът не е единствено основание, съответно могат да възникнат плащания на различно основание, чиито размер и времеви хоризонт не са определени. В практиката съществуват правоотношения, които не са ограничени със срок.
Един специален случай са плащанията, чиито размер се променя (поради изравняване, индексиране, удължаване и т.н.). Така например, лице, което се самоосигурява (дори върху МОД) рискува да надвиши прага от 10 000 лева след години, ако се приеме, че вноските се правят на основание декларацията за започване на осигуряването. Тъй като не са изключени и данъчните задължения, това се отнася и за авансовите вноски по ДОД, ако някоя от тях е направена в брой, когато в края на годината облагаемият доход надхвърли 100 000 лева.
Под риск са и вноски по застраховки, доброволно осигуряване и т. н., които се правят за продължителен период.
Ето защо, за да се избегнат неяснотите, следва да се въведат определенияе на понятието основание, понятието плащане (като не се използва понятието платежна операция) и понятието в брой. Необходими са пояснения по отношение на парични задължения (договори), чиято обща стойност не е определена или подлежи на промяна, в това число рамковите договори, безсрочните договори и договорите с периодично изпълнение.
