Предстои разглеждането на ежегодните данъчни промени в парламента, след като законопроектът бе одобрен без дискусии на заседанието на правителството на 2 октомври.

Сред тях са две промени в Закона за ДДС, които целят да предотвратят разпространени практики на избягване на данъчно облагане, но не са добре разписани и предизвикват широки дискусии (както може да се проследи и от страницата за обществено обсъждане на проекта).

Първата промяна засяга голяма част от бизнеса, който избягва регистрация по ДДС, чрез разделяне на дейността в множество фирми, така че оборотът да падне под прага за регистрация по ЗДДС (50 000 лева).

Проектът предвижда при последователно извършване на еднородна дейност в един и същ обект/едни и същи обекти от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Предложението цели предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. В преходните разпоредби се казва, че лице, което към датата на влизането в сила на закона извършва еднородна дейност и отговаря на изискванията за регистрация, трябва да се регистрира в 14-дневен срок.

В първоначалния проект вместо действащи съгласувано лица се използваше неясния термин „привидно несвързани лица“. Както се посочва в коментар на БСК предложената нова дефиниция на „привидно несвързани лица“  на практика въвежда допълнителни критерии за свързаност на лицата, извън посочените в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – нормативен акт от по-висок ранг.

Промяната е по-скоро редакционна и се запазва духът на първоначалното предложение. МФ пояснява, че  от дефиницията за „лица, действащи съгласувано“ е видно, че по отношение на лица, между които е налице „свързаност/обвързаност от различен характер и от действителните отношения между същите може да се приеме, че действат съгласувано, поради което на лицата, продължаващи дейността, е известен както персоналът, доставчиците и активите, така и оборотът на предшестващите лица, извършващи дейността в същия обект. В обхвата на дефиницията попадат случаите, когато между лицата съществуват специфични връзки, при които могат да се уговорят условия, различни от обичайните.“

В мотивите към ЗИД не са посочени броят на установените случаи, размерът на пропуснатите приходи от ДДС в бюджета, както и влиянието на мярката върху бъдещите постъпления от ДДС, посочва още камарата.

Следва да се обърне внимание, че предоженият текст предполага прехвърляне на дейността („последователно извършване”), а не осъществяване на множество дейности в един офис. Оттук следва, че заварените случаи на разделяне на обороти между фирми с един собственик (хоризонтално разделяне) ще бъдат изключени.  Идеята е да бъдат обхванати прехвърляния на активи през последните 12 месеца, които са по-типични за търговията на дребно и ресторантите, но извън обхвата на мярката вероятно ще остане разделянето на обороти в услугите (освен ако текстът не претърпи редакция). Възникнат неясноти за третирането при поредица прехвърляния в рамките на 12-те предходни месеца, като във веригата се включи несвързано лице. Налице са практически неясноти като документиране на оборота на предходния собственик.

По повод на множеството предложения във връзка с това да се повиши прагът за задължителна регистрация от МФ коментират, че подобна промяна би представлявала нова специална мярка за дерогация по смисъла на ДДС Директивата. Съгласно член 287, точка 17 от ДДС Директивата, чрез дерогация Република България може да освобождава от облагане с ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от равностойността в национална валута на 25 600 евро или 50 000 лв. по обменния курс в деня на присъединяването на страната към ЕС (2007 г.).

Другият дискусионен момент засяга заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.  В резултат на промяната сделката, включително договарянето, свързана с такива дружествени дялове ще бъде облагаема с данък.

Предложеният текст обаче не се ограничава само до жилищни имоти, нито има критерий за дела на такива имоти в активите на дружеството.

Според мотивите на МФ предложението съответства на предвиденото в чл. 15, пар. 2, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕO право страните да третират като доставка на стока прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него, с изключение на случаите, когато страна по сделката са лица по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството.

В българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“, посочва БСК. Според нейното становище: „В българското право, актовете по учредяване и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимо имущество са законово установени. В общия случай те се извършват по нотариален ред и подлежат на вписване в Службата по вписванията. Правата на съдружниците и на акционерите в търговски дружества са посочени в чл. 123, чл. 181 и чл. 182 от Търговския закон и не включват право на собственост върху недвижими имоти или части от тях, включени в активите на съответното дружество. Със сделка по прехвърляне на акции/дялове от дружество, което притежава недвижим имот или част от него, за акционера/съдружника не възниква право на собственост върху съответния имот.
В същото време, предложеният текст на разпоредбата не включва хипотезата „владение“ на недвижимия имот, което я прави неприложима в практиката. При сделка по прехвърляне на акции/дялове не възниква нито една от двете хипотези.
Предвидената разпоредба дава изключително широки права за субективна преценка и разширяване обхвата на облагаеми сделки, без ясни критерии относно вида на дяловете или акциите, делът им в общо емитирания капитал, нетни активи или пазарна капитализация, видът (напр. стари или новопостроени сгради) на недвижимите имоти и техният дял в активите на дружеството, свързаност на лицата, които биха при определени, конкретни обстоятелства биха дали на притежателя им евентуални бъдещи права на собственост върху недвижим имот. Предложената формулировка неминуемо ще окаже негативно влияние върху регулирания пазар на ценни книжа, особено при инвестиции в дружества със специална инвестиционна цел, както и при сливания и вливания на търговски дружества.

Според БФБ предложеният текст дава възможност да се тълкува, че в приложното му поле попадат акции, допуснати до търговия на регулирани пазари и другите места за търговия (многостранни системи за търговия и организирани системи за търговия, съгласно определението на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти), въпреки че допуснатите до търговия на регулиран пазар емисии акции подлежат на засилена регулация от страна на Комисията за финансов надзор. От борсата посочват, че крайните клиенти, за сметка на които се въвеждат поръчките, са анонимни за пазара и пазарния оператор. В тази връзка процесът по облагане с ДДС на насрещни контрагенти, които са неизвестни един на друг, би бил невъзможен. БФБ твърди, че обременяването на капиталовия пазар с допълнителни данъчни задължения би навредило значително на ликвидността на пазара и изпълнението на основните му функции.

Според ИПСБ на практика всяко дружество, чиито акции или дялове се прехвърлят, притежава собственост (права) върху недвижим имот. Предлаганата норма на практика дерогира чл.46 (1), т.5, като от освободени превръща в облагаеми доставките, регламентирани с него. Нормата би задължила и всички инвеститори на фондовата борса да се регистрират по ЗДДС и да облагат сделките си.

В новата редакция е предвидено изключение на случаите, когато страна по сделката са лица по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството. Изключенията са за финансовите институции, които се ангажират на търговски принцип в такива сделки, които на практика са с финансови инструменти, и придобиването на недвижим имот, като косвен ефект от сделката с финансовия инструмент, не е целеният от тях резултат. Това правило няма да се отнася за права или ценни книжа по чл. 6, ал. 2, т. 5, освен ако са допуснати до търговия на регулиран пазар, както и за ценни книжа, установяващи право на собственост върху стоки или услуги извън посочените в този член.

Въпреки това остават редица неясноти, които ще затруднят практическото прилагане. Текстът се отнася до недвижими имоти (по смисъла на чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013), което може да включва и имоти, които са освободени. Не са изключени имотите, които не са нови, което е предпоставка за различно третиране в случаите, когато се прехвърля дял от компания, притежаваща имот и когато се прехвърля самият имот. Не е решен въпросът с компании, които по занятие се занимават с изграждане и управление на имоти. Не е добре изяснен въпросът кой е задължен да начисли данъка (собственикът на компанията, притежаваща недвижимите имоти) и кой би приспаднал данъчният кредит във връзка с придобиването или изграждането на тези имоти (компанията).