През последните дни има бум на всевъзможни идеи за корекции на разни пазарни и социални несъвършенства чрез промяна на данъците или въвеждане на нови такси. Управляващите успяха за броени дни да лансират повече предложения отколкото по време на предизборна кампания.

Докато обикаляше Северозапада, министърът на икономиката Божидар Лукарски подкрепил идеята за по-нисък корпоративен данък за фирми от региона. Не е ясно дали мярката, която е вид държавна помощ, съответства на европейските правила. И в момента законът предвижда преотстъпване на данъка за общини с висока безработица.

Колежката му Николина Ангелкова предлага за всеки туристически обект да се заплаща такса вход, а приходите от тази такса да отиват единствено за поддръжката на обекта. Част от обектите са общинска собственост, някои са на църквата, дори има обекти частна собственост, така че основанието за новата такса ще е интересно. Причината за това предложение е, че до обектите няма път.

В министерството на културата, както се полага на това ведомство, също са креативни. След като отхвърлиха диференцираните ставки за книгите по ДДС (нещо, дето го има по света) с неясни аргументи, заместниците на Вежди Рашидов предлагат да се въведе такса върху продукти, които използват културни паметници върху етикетите си. Слагаш примерно някоя църква върху бутилка вино, и плащаш такса във фонд за поддържане на културни паметници.

В министерството на земеделието да се спре възстановяването на ДДС за фирми, износителки на дървесина (идея, която ясно разкрива, че МЗХ не знае как работи системата на ДДС).

Но най-смелото предложение засега е на министерството на здравеопазването, което настоява за 10% данък върху вредните храни (храни с повишено съдържание на сол) според „24 часа“.

Това весело нормотворческо оживление, което напомня приказката за котарака и мишките, сигурно не е случайно. И не е съвсем безобидно, въпреки че правителството официално е заявило да не променя данъчната система. Като се има предвид как се приемат закони в парламента (поредният пример бе поправката в закона за земята, която предвижда солидни глоби за дружества, които инвестират в земя, ако допуснат акциите им да попаднат в ръцете на чужденци – което не може да се контролира на борсата), някои от тези идеи може и да пробият в парламента.

Най-големи шансове има идеята за данък върху вредните храни. Тя е мотивирана  с познатото позоваване на световната практика (Дания и Унгария) и изглежда разумна, тъй като качеството на храните наистина е сериозен проблем. Ако се въведе данък (може би не само за свръхсъдържание на сол, но и за други съставки), той ще направи вредните храни ценово непривлекателни. Защото обикновено вафлите,  бозата с консерванти и оцветители, храните с неясен произход, сиренето с растителни мазнини и т. н. са по-евтини от качествените продукти.

Но има и едно много логично възражение. Ако една стока е вредна сама по себе си, тя трябва да се забрани. Ако е вредна само при злоупотреба с нея, то контролът е е извън възможностите да държавната администрация. Човек може да надвиши дневния прием на сол с няколко сандвича и да не го надвиши с пакет чипс. Кой ще следи за това? Потребителят сам ще се грижи за балансираното хранене, ако има възможност.

При предишния кабинет на ГЕРБ Мирослав Найденов проведе серия акции срещу вредните храни – от нови стадарти до показни операции като „Дупета“, но всичко това приключи безславно. Днес колбасите по стандарт „Стара планина“ макар все още да се предлагат, но гаранцията за качество, която би следвало да се предполага, някак не сработи. От тези експерименти остана достатъчно материал за анализиране, преди да се предлага нов данък.

По принцип целта на данъците не е моделира потреблението или да запълва дупки в различни ведомства. Предвиждането на санкциониращ данък за някои храни би срещнало огромни проблеми в практиката и труден контрол.

Наистина имаме опита с акцизите, които са специфичен данък, ориентиран към конкретни стоки, приемани за луксозни или вредни (горива, елекроенергия, алкохолни напитки и цигари). Но обърнете внимание – нито митниците, нито който и да е друг орган се опитват да диференцират облагането според това как са произведени алкохолните напитки или цигарите и какво точно съдържат. И без това те срещат достатъчно предизвикателства (обективни и субективни) да обхванат подлежащите на облагане стоки.

Има опасност подобен данък да се превърне в поредния източник на корупция. Същото важи и за повечето предложения, изброени по-горе.

Вместо да предлагат неработещи идеи министерствата на здравеопазването и на земеделието би трябвало да се концентрират върху качеството на контрола, повишаването на информираността на потребителите и координацията помежду си. Едно добро начало би било да се даде възможност на всеки потребител да изпраща стоки за тестване в сертифицирана лаборатория срещу малка такса. Правителството също може да се опита да разпредели по-добре парите от щедрите европрограми, така че да насърчи биологичното земеделие и достъпа на производителите по пазарите.