растеж

Без да променя нито със стотна от процента прогнозата си за икономическия растеж през периода 2016-2018 г. Министерството на финансите промени чувствително очакваията си за неговите компоненти. Освен това в пролетната икономическа прогноза то е коригирало значително предвижданията си за световната икономика.
Тези промени отразяват мрачното начало на годината, но в известна степен изглеждат закъснели. Така напрамер, прогнозата за курса на долара е понижена от 1.13 долара за евро на 1.09 долара. Но след последното заседание на ЕЦБ единната валута поскъпна.
Прогнозата за петрола е понижена от 51.8 долара на 39.7 долара за барел – близо до сегашните нива. Прогнозата за ръста на световната икономика търпи рязка промяна – от 3.8%, предвиждани през есента, на 3.2%. Но очакванията са европейската икономика остават твърди – 2% ръст.
В съответствие с това са занижени очакванията за вноса, докато при износа няма голяма промяна.
Може би най-същественото изменение е очаквания спад на инвестициите с 1.8% вместо прогнозирания ръст с 0.7%. Тази промяна отразява предупрежденията на Европейската комисия за спад на инвестициите, които зависят твърде много от еврофондовете и приключването на стария програмен период.
Въпреки това правителствените икономисти очакват ръст на частните инвестиции, включително в жилищни сгради, което ще подкрепи пазара на труда.

Въпреки че прогнозата за безработицата се подобрява, МФ е понижило прогнозата си за възнагражденията (компенсации на един нает – част от статистиката на БВП). Това означава, че подобрената прогноза за потреблението (1.5% ръст вместо 1.3%) може би разчита на това, че ниските лихвите ще откажат хората да трупат пари в банките.

В същото време обаче МФ е преразгледало прогнозите си за ръст на кредите и вече очаква спад на заемите за фирми с 0.6% и нулев растеж при кредитите за домакинства.

Вместо инфлация от 0.5% (измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени, който дава по-голяма тежест на горивата), МФ очаква още една година с дефлация като цените ще се понижат с 0.8% на средногодишна база. За това преразглеждане на прогнозата вероятно е повлияла корекцията на очакванията за цените на горивата и възможния по-бавен ръст на доходите.
МФ отбелязва, че има вероятност за по-голяма дефлация, ако цените на суровините спаднат още. От друга страна, ограничено предлагане на някои селскостопански стоки, и особено на храните, може да доведе до по-висока инфлация в страната. Евентуално споразумение между страните от ОПЕК за намаляване на предлагането на суров петрол също би довело до по-бързо възстановяване на цените му.

Планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите през 2016–2018 г. се очаква да доведе до повишение на цените им средно с 4% в края на 2016 г. и 3.6% – за 2017 г., отбелязва още докладът.