Финансовите министри от еврозоната декларираха напредък в преговорите с Гърция за допълнителен пакет от мерки за икономии след срещата на Еврогрупата на 9 май.
Еврогрупата обеща отпускането на следващ транш от 2,3 милиарда евро от спасителния заем за Атина до 24 май, както и за план за разсрочване на гръцкия дълг. Това ще позволи да Атина да посрещне следващия падеж от 3.5 млн. евро през юли.
Преструктуриране на дълга е условието на МВФ да се върне в надзора на гръцките реформи, тъй като фондът не вярва, че Гърция е в състояние да обслужва заемите си.
Преди това парламентът в Гърция одобри реформи, с които се вдигат акцизите върху тютюна и горивата, съкращавят се бонусите за пенсиониране и увеличават данъците върху доходите на лицата със средни и високи доходи.
До две седмици гръцкият парламент трябва да гласува законодателен план за автоматично орязване на още държавни разходи, в случай че вече приетите реформи не дават желания ефект. Няма да караме гръцките власти да гласуват в парламента предварително списък от специфични финансови решения, които после да отменят, в случай че няма нужда от тях, каза председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум, цитиран от БНР.
От думите на гръцкия финансов министър Евклид Цакалотос стана ясно, че страната ще може да предлага алтернативни мерки и ще разполага с до 4 месеца за оценка на въздействието.
Напредъкът бе постигнат след като Германия отслаби възраженията срещу дълговите облекчения за Гърция. До понеделник той се противопоставяше на облекчения по изплащането на дълговете на Гърция.
Пиер Карло Падоан, италианския финансов министър нарече споразумението важна стъпка, но представители на МВФ продължават да се съмняват как Атина ще приложи условните бюджетни съкращения от 3 млрд. евро в случай на непостигане на бюджетните Дискутираните възможности включват спиране на лихвени плащания или удължаване на падежа на дълга. Френският финансов министър Мишел Сапин коментира, че срещата отбелязва началото на реална дискусия по дълга за първи път.
МВФ освен това е скептик, че Гърция ще постигне целите за дълга и дефицита, особено изискването за първичен излишък от 3.5% от БВП до 2018 г.
