Обърканите предложения на правителството в социалната сфера показват, че то е неспособно да управлява според ясни правила

Ден след ден правителството предлага решения в подкрепа на едни или други слоеве от населението, които все повече изглеждат като да са основани единствено върху предизборни аргументи. Тези решения не са предшествани от обществено обсъждане, нито дори от най-прост опит за анализ и обосновка. Дори когато в тях има рационален елемент, начинът на въвеждането им, критериите и липсата на цялостен подход пораждат въпроси.

Без обяснения

През последните дни по различни поводи бяха обявени различни мерки, предимно в социалната сфера. Някои от тях са отговор на проблеми, отлагани с години, други изглеждат като внезапно хрумване. Само една от мерките – увеличаването на МРЗ с 40 лева, следва предварително оповестената треактория, но пък идва в момент на промяна на бизнес средата и е зле обоснована.

Основните предложения, които попаднаха в центъра на общественото внимание са:

• Увеличаване на детските добавки с 40 лева (съответно 90 лева за две деца и 135 лева за три деца) без оглед на дохода;
• Добавка от 50 лева към пенсиите, която ще бъде изплащана до м. март;
• Увеличаване на пенсиите под линията на бедност (369 лева) с 10% и на останалите с 5%. Увеличаване на минималната пенсия до 300 лева;
• Въвеждане на необлагаем минимум.

От тези предложения най-важни са последните две.

Като най-трудно се очертава решението за увеличаването на пенсиите. Различни са вариантите, включително се обсъжда минималната пенсия да стане 300 лв., а максималната – 1400 лв., казва социалният министър Деница Сачева. Сега минималната пенсия е 250 лева, а максималната – 1200 лева. Тя допусна, че ще бъде подкрепено предложението на КНСБ за обвързване на минималната пенсия с минималната заплата. Друга идея – увеличаването на тавана на осигурителния доход от 3000 лева на 3200 лева бе посрещнато с критики и изоставено. (През юни бе договорено със социалните партньори таванът да започне да нараства по швейцарското правило от 2022 г.)

Правителството и синдикатите отхвърлят преизчисляване на пенсиите, което да реши задълбочаващия се проблем с разликата между стари и нови пенсии. За разлика от щедростта в други направления, този път мотивът е главно фискален. Според анализ на НОИ от пролетта на 2020 г., преизчисляване на всички пенсии с осигурителния доход за 2019 г. би донесъл увеличение с близо 40%, като това ще струва около 3.6 млрд. лева на бюджета. Затова се предлагат частични решения, но критериите куцат.

Осъвременяването на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2019 г., тази година се извърши  по т.нар. „швейцарско правило“ и бе с 6,7 на сто. Пенсионната реформа, която бе одобрена от второто правителство на Борисов, предвиждаше отразяване на стажа чрез постепенно увеличаване на коефициента. Но през 2019 г. този ангажимент бе зачертан без никакви обяснения. Едновременно с това бе предприето по-бързо увеличаване на минималната пенсия (от 1 юли – 2018 г. – от 207,60 на 219,43 лв., а от 1 юли 2019 г. – от 219,43 на 250 лева).

Скарани с логиката

В същия дух сега правителството, тласкано от синдикатите и с усърдната подкрепа на Обединените патриоти, отново преценява на око какво увеличение на пенсиите да предостави. По този начин все повече изтънява връзката с вноските, които бъдещите пенсионери правят. Този волунтаризъм ще има дългосрочни последици, които далеч не се изчерпват с допълнителните средства, които ще бъдат заделени за непредвидено вдигане на най-ниските пенсии. Той разрушава из основи пенсионния модел, доколкото все още може да се говори за модел.

Изпреварващото увеличение на минималната пенсия, която е на път да достигне 67% от средната, означава, че няма почти никакво значение дали човек се е осигурявал на висока заплата или не (особено като се добавят и различните добавки, които се полагат на получаващите най-ниска пенсия). То превръща криенето на осигурителен доход в рационално поведение.

Този проблем се задълбочава поради убедеността, че държавата ще гарантира минимална пенсия на всички, които прехвърлят осигуровките си за втора пенсия от частните УПФ в НОИ. Правителството и парламентът поредна година не успяват да решат въпросите около фазата на на изплащане на пенсии от втория стълб. Но тъй като последните хаотични действия оставят впечатлението, че управляващите на се в състояние да осмислят последиците от решенията си, най-добрият вариант на този етап е отново да отложат решенията по пенсионната реформа.

Добавки и социални помощи

Предложението за разширяване на кръга на родителите, които имат право на детски добавки, предизвика оживени коментари, повечето негативни. Ако търсим логика, впрочем, да отбележим, че в случая тя е обърната – докато по отношение на пенсиите се търси целево подпомагане на най-бедните, в случая то се отхвърля в името на това всички деца да бъдат третирани равно. Единственото обяснение за това разминаване е, че когато става дума за увеличаване на пенсиите, сумата е много голяма, затова се отива на целево подпомагане, докато в случая с детските бюджетът сравнително по-лесно може да задели 400 млн. лева годишно, за да има за всички. Това не е много сериозен подход, но такива са възможностите на управлението.

Въпреки очевидния предизборен мотив, това предложение е по-смислено от предложенията за увеличаване на ниските пенсии. Въпросът, на който социалният министър и правителството не отговарят, е дали мярката е социална, или демографска. Тя има логика само във втория случай, като вид подкрепа на обществото за отглеждането на деца, които остават в България.  Допълнителен аргумент за отпадане на подоходния критерий е да не се дават добавки на родители, които крият доходи, за разлика от тези, които плащат данъци върху целия си доход. Що се отнася до социалните мерки, те безспорно трябва да са насочени към нуждаещите се, което предполага подоходен тест.

Но в случая проблемът не е в конкретната мярка, а в това, че тя е фрагментирана и се лансира в края на мандата. Справедливото разпределение на публичните средства поначало е трудна задача, особено когато критериите се пишат на коляно. Дискусията по която и да е отделно взета социална мярка няма как да доведе до задоволителен резултат. Това е така, тъй като има съвпадение на целеви групи и е възможно на база на една и същ критерий да се получат няколко вида подпомагане.

Политиката на правителсвото в социалната сфера не дължи сметка и за други фактори – например, влиянието върху мотивацията на подпомаганите лица, тяхното съучастие, предпочитания и пр. Не се отчита и връзката между принос и получавани суми и между права и задължения.

Управляващите обичат да раздават. На снимката: заместник министърът на социалната политика Султанка Петрова раздава помощи

Активна държава

Като говорим за критерии, един важен въпрос е кой решава за какво да се използват публичните средства. В случая с детските добавки алтернативата е заделените допълнителни 400 млн. лева да се предоставят за закуски, намаляване на таксите за детски градини, безплатни учебни помагала и др. Или родителите сами да решават дали да купят обувки или книги. В редица случаи е по-изгодно услугите да се предоставят централизирано, но в други случаи – например, покупката на храна за децата, домакинстата могат сами да намерят по-доброто решение. Икономистите отдавна са наясно с тези разлики, които българските министри тепърва откриват.

Въпросът за необлагаемия минимум може да се формулира по подобен начин. Вместо държавата да удържа данък на работещите бедни и след това да има го връща като социални помощи, което е свързано с подаване на молби, разходи и възможни злоупотреби, тя може да остави част от дохода на най-бедните, като не им събира данък.

Този сайт отдавна подкрепя въвеждането на необлагаем минимум, при плоска данъчна ставка за доходи над минимума. Основният аргумент е, че по този начин се компенсира изкривяването, което се получава поради тавана на осигурителния доход, а в по-широк план – и поради това, че облагането с косвени данъци като дял от дохода е по-високо при по-бедните.

Случайно или не, може да се намери логика във въвеждането на необлагаем минимум за ниските доходи и едновременното отпадане на подоходния критерий за най-бедните. Но детайлите са важни: вече имаме един неуспешен опит за въвеждане на вид необлагаем минимум за бедните при правителството на Пламен Орешарски.

Еx machina

Неприятно впечатление прави, че правителството се разбърза да решава отлагани проблеми едва сега, с наближаване на изборите. Това раздаване на пари е без предизвестие, без да е част от управленска програма или последователни реформи.

Не са представени разчети за това колко биха стрували обявените мерки и какви биха били ползите от тях. Не са анализирани алтернативите, тоест има ли по-добър начин за постигане на целта или възможно ли е по-добро приложение на заделените пари за дадената мярка. Не е ясна обвръзката между новите предложения и вече внедрените решения в различните сфери.

Те не следват някаква вътрешна логика, а разчитат на чудотворен завършък – в случая на мандата. Това предполага доза наивизъм – но у автора на предизборната пиеса, не у публиката.

В голямата си част решенията, които премиерът Бойко Борисов лансира в края на 10-годишното си управление, имат дългосрочни последици. Те не само задължават следващите правителства, но и променят моделите, върху които са изградени социалната и осигурителната системи.  Резките промени в края на мандата не са знак за отговорна политика.