Растящ брой инвеститори вярват, че американските акции са надценени, което създава риск от значително понижение, показва изследване на професора от Йейл Робърт Шилър.
Нобеловият лауреат е заявил пред FT, че неговите индекси за доверие в оценките, основани на проучване на инвеститорите, показват по-голям страх, че пазарът е надценен, отколкото когато и да е след спукването на дотком балона през 2000 г.

След 2009 г. акциите на Уолстрийт утроиха стойността си, благодарение и на политиката на лесни пари. Но Шилър посочва, че не е възможно да се датира евентуално падане на пазарите и хвърля съмнения върху това дали акциите ще се сринат, ако Федералният резерв повиши лихвените проценти по-късно тази седмица.
По думите му в исторически план няма връзка между лихвените проценти и цените на акциите. „Може да си мислите, че когато лихвените проценти са по-високи, хората ще продават акции, но финансовият свят не е толкова прост.“

Шилър е автор на популярния показател CAPE (циклично изгладено съотношение цена/печалба), което сравнява цените на акции със средните печалби през предишните 10 години. По този начин се елиминират циклични колебания на печалбите.
Индикаторът показва, че акциите са били сериозно надценени преди пазарът да достигне връх през 2000 и 2007 г. Но той сигнализираше да надценяване и през последните години, докато цените продължаваха да растат. Това предизвика критики по отношение на CAPE, включително защото не отчита променящите се данъчни и счетоводни правила. Други обяснения са, че той е бил изкривен поради рязкото падане на печалбите след фалита на Lehman Brothers през 2008.

Шилър обяснява, че падането на печалбите през 2008 г. е част от рецесията. „Компаниите обичат да приемат отписвания по време на рецесия. След това техните приходи могат да се възстановят. Ако осредняват за 10 години, не бих гледал на това като на проблем. Средната стойност включва действителните загуби, които компанията е направила“.

Той казва, че променящите се счетоводни стандарти може да създадат трудности за неговия модел.

„Икономиката се смята за стагнираща и въпреки това корпоративните печалби и цените (на акциите) растат с бърз темп”, обяснява Шилър и пред „Тайм”. Именно този вид ирационално излишество създава балоните.
Защо тогава няма голяма разпродажба, след която да видим бързо възстановяване на пазара? Защото, пояснява Шилър, инвеститорите са между две обяснения за ставащото на пазара. Първото е Новата нормала, според която се намираме в период на ниски лихвени проценти, които ще продължат дълго време и това е, което поддържа пазарите. „Това създава чувство за безпокойство, че нашето възстановяване не е реално, но някак е генно модифицирано от централните банки.”
„Агресивната парична политика, която бе развита като нов подход към управлението на икономиката и бе до голяма степен международна, ни донесе тези много ниски лихви”, казва Шилър. Нещо повече, дългосрочните лихви са ниски, което показва, че обществото смята, че новата нормала ще продължи дълго време. Но има и „друг не толкова общоразпространен фактор във връзка с разбирането ни за пазара: загрижеността за растящото неравенство и свързаната с това тревога, че информационните технологии заместват работните места.”
Двете създават чувството, че зад привидно силните корпоративни резултати се крият лоши новини и това прави инвеститорите нервни.
Но има и друго обяснение. Америка все още е най-красивата къща в грозния квартал на световната икономика. Къде да вложат парите си хората, ако не в американски сини чипове (акции на най-добрите компании). Шилър добавя, че растящото чувство, че може би се задават лоши новини също окуражава хората да приемат високи цени на жилищата и акциите, тъй като имат нужда да притежават нещо в бъдеще. Ръстът на борсите се подкрепя от инвеститори и потребители, които се нуждаят от този ръст, тъй като ги прави по-богати.
Тези две конкуриращи се обяснения са една от причините за скорошните колебания. Хората, които притежават акции, изкараха много пари и могат да кажат „Аз съм богат, нека идем на круиз!” Това повишава потреблението. Но може и да не го направят, защото се тревожат, че нещата може да се обърнат. Затова, мислейки за децата си, те решават да задържат акциите си, вместо да харчат и това поддържа пазара.
Този биполярен цикъл обяснява защо колебанията на пазара тази година са по-големи от обичайното. В някакъв момент обяснява Шилър пазарите ще получат важен сигнал. Това може да е увеличаване на лихвените проценти от Федералния резерв или нови лоши новини от Китай. Тогава е вероятно да има нова разпродажба на акции. Въпросът е дали ще се превърне в паническо бягство. Няма показател, който да отговори на този въпрос със сигурност, признава Шилър.
„Не мога да бъда полезен по отношение на избора на пазарния момент, но лесно се виждат наближаващите вторични трусове“. Емоциите, както и данните, държат ключа към реакцията на пазарите.

Шилър заедно с друг Нобелов лауреат Джордж Акерлоф (напоследък той е по-популярен като съпруг на Джанет Йелън) издаде преди дни нова книга “Phishing for Phools,” („На лов за глупаци” или „Измама на глупаци”), посветена на икономиката на манипулациите. Според двамата автори продавачите систематично се възползват от нашите психологически слабости и нашето невежество чрез манипулация и измама. Те дават множество примери – от рекламата и пазара на лекарства до политиката и финансовите пазари.