МФ

Годишният дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа да може надвишава 3 на сто от БВП при извънредни обстоятелства, предлага правителството. Това ще се случва при необичайни събития извън контрола на Министерския съвет, които имат сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ е записано в мотивите към проект за промени в Закона за публичните финанси. Дефиницията за извънредни обстоятелства в ал. 3 на чл. 24 не се променя и включва икономически спад над 3%.

Промяната ще засегне както бюджета за настоящата година, така и следващите, става ясно от предложението, което предхожда внасянето на законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. В мотивите се посочва, че въпросът е спешен именно заради проектобюджета за следващата година.

Освен това се предлага промяна в размера на ограничението на годишния бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, като той се променя от 2 на сто от брутния вътрешен продукт на 3 на сто от БВП.

Бюджетът за 2020 г. вече бе актуализиран заради коронакризата, допускайки дефицит от 3% от БВП, а промяната дава възможност за нова актуализация. Дефицитът, който се гласува от парламента, обаче е дефицит на касова основа, а не дефицит на сектор „Държавно управление“ на начислена база.

Прави впечатление, че се запзва средносрочната цел за структурния дефицит (0.5%). Това би трябвало да означава, че МФ все пак предвижда да се върне към ниски дефицити или нулево салдо след като премине кризата.

Освен това се предлага промяна, която допуска бюджетът да преразпределя повече. По-конкретно, предлага се разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, включително и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз, да бъдат изключени от обхвата за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който е до 40 на сто от БВП. Според правителството това се прави с цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми.

На практика този текст ще развърже ръцете на правителството за увеличаване на данъната тежест и слага край на процеса на фискална консолидация през последните години. Според последната средносрочна прогноза например, разходите по националния бюджет трябваше да бъдат 34% от БВП догодина, тоест доста под 40%. А разходите по европейски програми се планираше да бъдат 2% от БВП, или общо бюджетните разходи бяха планирани на 36% от БВП. За да се надхвърли таванът от 40% е необходимо или икономиката да расте по-бавно или правителството да харчи повече и от националния бюджет.

Трябва да се има предвид, че за разлика от предложението за тавана на дефицита, вдигането на тавана на разходите не е обвързано с извънредни обстоятелства.

В мотивите е записано, че във връзка с Covid-19 „спазването на фискалните правила, които понастоящем са в сила, се превърна в огромно предизвикателство за почти всяка държава от Европейския съюз, като прогнозите са за значително влошаване както на бюджетните дефицити, така и на нивото на държавния дълг през настоящата година, а също така евентуално и в бъдещ период. По тази причина в рамките на Европейския съюз беше активирана клаузата за дерогация, която позволява по време на извънредни обстоятелства за известен период от време разходите, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъдат изключени от обхвата при изчисляването на бюджетния баланс.“

Посочва се още, че Планът за възстановяване на ЕС също налага промени на фискалните правила,за да се позволи безпроблемното използване на средствата през следващите години.