Република Хърватия подаде искане до Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Хърватската народна банка (CNB) в рамките на Единния надзорен механизъм (ЕНМ). ). Тази стъпка е част от процедурата за влизане на Република Хърватия във Валутния механизъм ІІ (ERM II) и впоследствие в еврозоната. По този начин Република Хърватия възнамерява едновременно да влезе в Банковия съюз и в ERM II. От заявлението на централната банка на страната обаче не става ясно Хърватия да се е ангажирала с много предварителни условия, както направи България.
Искането, отправено от Република Хърватия, се основава на член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета и на решението на Европейската централна банка от 31 януари 2014 г. за тясно сътрудничество с националните компетентни органи на участващите държави-членки. чиято валута не е еврото (ЕЦБ / 2014/5). Тясното сътрудничество се установява с решение на ЕЦБ по искане на държава-членка.
Искането бе подписано от името на Република Хърватия от финансовия министър Здравко Марич и управителя на ЦНБ Борис Вуйчич. Аналогично писмо, представено от България на 18 юли 2018 г., бе предшествано от друго писмо с ангажименти от 3 юли 2018 г., които бяха одобрени от финансовите министри на Дания и еврозоната, както и от ЕЦБ и централната банка на Дания на 12 юли.
Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е първият стълб на банковия съюз, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи на участващите държави-членки. Държавите-членки на еврозоната участват автоматично в ЕНМ, докато участието на държавите-членки извън еврозоната е доброволно и се установява чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ.
Както и при България процедурата за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ ще включи цялостна оценка на кредитните институции, тоест стрес тестове. Предвижда се и приемането на съответното национално законодателство, което позволява на ЕЦБ да упражнява надзорни задачи съгласно гореспоменатите регламенти за тясно сътрудничество и да оценява това законодателство. Съответно искането на Република Хърватска се придружава от проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с окончателното предложение на закона.
От публикации на сайта на правителството и финансовото министерство става ясно, че това писмо е било съгласувано с европейските институции. Всъщност единственото допълнително условие (извън стрес тестовете и допускането на надзор от страна на ЕЦБ, което следва от споменатите регламенти) е промяна в хърватския закон за банките, но от съобщението не става ясно дали тя е свързана с надзора или, например, с въвеждане на макропруденциални мерки, което бе едно от 6-те изисквания към България.
Друга разлика е, че формалното искане от българска страна дойде след като Екофин, ЕЦБ и Дания публикуваха общо изявление на 12 юли. Докато в случая с Хърватия няма такова изявление все още. Страната – за разлика от България, обаче има стратегия за присъединяване към еврозоната от 2017 г. и специален сайт за еврото.
След като двете стъпки бъдат завършени, ЕЦБ ще приеме решение за установяване на тясно сътрудничество и ще определи значителни кредитни институции в Република Хърватия, които ще бъдат обект на неговия пряк надзор, пише в съобщение на централната банка на Хърватия. Страната се надява това да стане в рамките на ротационното европредседателство, което започва от 1 януари.
