пари, депозити

Концепцията за прехвърляне на личните сметки на 3 милиона акционери от масовата приватизация към подсметки на инвестиционен посредник или към държавния Сребърен фонд в най-добрия случай е опит за отклоняване на вниманието, а в най-лошия  – тест за поносимостта към идеите за  национализация.

Въпросът за спящите акции не се обсъжда за първи път и е предизвикан от реален проблем, макар и не такъв от първостепенно значение. Централният депозитар поддържа безплатно сметките в регистър А. Концепцията не казва какви са разходите за депозитара поради това, че поддържа тези сметки без такса, но предвид факта, че по тях няма движение, това едва ли е основен разход. Тези сметки са толкова малки, че повечето хора съзнателно не предприемат действия по прехвърлянето им или за наследяването им – таксите биха надвишили номиналната стойност на акциите. Мнозина не предприемат действия и защото не знаят/не помнят къде са акциите им. Колко струват тези акции, ЦД не знае – той пази само информация за номиналната им стойност.

Това са основно сметки от масовата приватизация, но не всички са такива – има и акции, които са придобити срещу реални пари.

Повечето спящи акции са от непублични дружества. В редица случаи те заедно формират (или по-скоро са формирали акции, защото всеки контролиращ собственик не би разчитал на това) достатъчно големи дялове от компаниите, приватизирани срещу ваучъри. Това всъщност е по-сериозният проблем, за който се споменава в концепцията. Освен това поради липсата на интерес от дребните акционери, те дори не получават дивидентите си. След изтичане на давностните срокове, тези суми остават в дружествата, като от тях отново се възползват мажоритарните акционери.

Концепцията предлага някои добри идеи, но те са засенчени от крайното решение, което отваря вратата за нарушаването на основни конституционни принципи.

Според документа, притежателите на спящи акции ще имат една година да ги прехърлят при инвестиционен посредник. Ако не го направят, книжата им автоматично ще попаднат в държавен инвестиционен фонд, който от името на милионите дребни акционери ще се явява на общи събрания, ще се информира, ще получава дивиденти и т.н. Дотук добре. Но този фонд е само преходно решение и след изтичане на пет години, ако собствениците продължават да не проявяват интерес, акциите им ще бъдат прехвърлени в държавния Сребърен фонд.

Това е национализация и тя е в явно противоречие с Конституцията. Ако се допусне подобно решение за дребните сметки от масовата приватизация, остава една крачка до национализация на пустеещите ниви и пустеещите къщи по селата.

Както обобщава в становището си АИКБ, “ на акционерите им се предлага или от безплатния за тях Регистър А доброволно да прехвърлят акциите си при инвестиционен посредник и да заплащат занапред всички дължими такси и да загубят акциите си по този начин в дългосрочен план, или да не предприемат нищо и да загубят акциите си в краткосрочен план.“

Според асоциацията с предлаганото решение не се решават проблемите, а се създават нови – включително за предприятията, които тя представлява.

А проблеми наистина има  – както с наследяването на акциите, така и с управлението на акциите от лица, които живеят в чужбина или в малки населени места, в които няма офиси на инвестиционни посредници. В самия документ се признава за едно близко странно положение по отношение на фонда за компенсиране на инвеститорите, където вноските се правят върху действителната собственост на притежаваните акции, но компенсацията е ограничена до 40 000 лева.

За съжаление, концепцията не дава достатъчно решения на тези проблеми, включително на най-очевидните – високите такси за прехвърляния на акции и липсата на лесни и евтини възможности за справки (таксата е 36 лв. при инвестиционен посредник). Вместо да търси решение чрез национализация, МФ може да инициира дискусия за облекчаване на режима за наследяване, по-лесно предоставяване на информация за притежаваните акции и дялове (подобен проблем има и по отношение на пенсионните фондове, където много лица са служебно разпределени), осигуряване на достъпни базисни инвестиционни услуги.