Веригите от магазини за продажба на дребно на хранителни стоки на самообслужване следва да обособят места за продажба на стоки от регионални производители. Не по-малко от 90 на сто от целия асортимент от мляко и млечни продукти, предлагани в обекта, трябва да са от регионални производители или от българска суровина.

Това предвижда финалният вариант на оспорваното Постановление на МС №70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България, в търговските обекти, представляващи вериги от магазини, което е публикувано в Държавен вестник на 21 април.

Търговските вериги имат на разположение броени дни, за да сменят асортимента и да оборудват специалните щандове. След среща при премиера Бойко Борисов отпаднаха първоначалните идеи за минимална площ на тези щандове и това успокои представителите на Сдружението за модерна търговия, което преди това разпространи изключително остра декларация, според която министърът на земеделието Десислава Танева защитава интересите на „някой голям олигарх“.

Но окончателният вариант на постановлението е доста неясен и може да създаде практически затруднения.

За кого се отнася?

Задълженията за местни храни са насочени към „търговските обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект, и които разполагат с обекти в повече от три административни области на територията на страната“. В предишния вариант постановлението бе насочено към големите търговски вериги. Окончателният текст съдържа комулативно следните условия:

– обекти, които са част от верига „магазини на самообслужване“;

– тези обекти се намират в повече от три области;

– в тях се извършва търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки;

– търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект.

Верига магазини, според допълнение в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение (все още не публикувано) е верига с повече от 10 обекта.

Последното условие е неясно. Изглежда се имат предвид търговски центрове, в които отделни търговски обекти се стопанисват от различни търговци. Възникват въпроси, свързани с бензиностанциите, които имат търговски обекти на самообслужване. Не е ясно приложението на постановлението спрямо  търговските обекти на франчайз. На база на последния критерий те би следвало да са изключени, когато местните магазини се оперират от малки местни търговци (търговията се извършва от различни лица, но е от името на едно лице). Следва да се напомни също така, че има добре развита практика на разделяне на оборотите между множество фирми с цел избягване на регистрацията по ДДС.

Какви са изискванията за специалните щандове?

В посочените обекти задължително се обособяват места, в които се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители. (чл. 1, ал. 1) Местата за продажба следва да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На посочените щандове могат да се предлагат и други храни от регионални производители. (чл. 1, ал. 2)

От написаното следва, че стоките, посочени в ал. 1 задължително се предлагат на посочените обособени щандове, докато други стоки от регионални производители (ал. 2) се предлагат по желание. (За регионалните производители – виж нататък). Но не е ясно, дали производителите трябва да поддържат пълния набор от изброените в ал. 1 стоки, доставени от регионални производители – например, пресни плодове през зимата. Също така не е ясно дали търговски обекти, част от търговска верига, имаща обекти в повече от три области, която изобщо не предлага мляко, риба, месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци, трябва тепърва да обособи такъв щанд, само защото търгува на дребно с хранителни стоки. Например, това може да бъде верига от магазини за продажба на кафе, сладкарски изделия, хляб и хлебни изделия и т.н. От чл. 1 излиза, че те също трябва да имат щанд с посочените регионални храни.

Кои са регионалните производители?
Регионални производители са производители или групи/организации на производители с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект, или на територията на съседна граничеща с нея административна област и които:
1. са регистрирани съгласно чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, или
2. притежават обект за производство, регистриран съгласно чл. 12 от Закона за храните.
Тоест допустимите доставчици са регистрирани земеделски стопани или обекти за производство и търговия с храни. Те трябва да осъществяват дейност на територията на областта или на територията на съседна област, независимо къде е адресът на управление. В регистъра по чл. 14 от Закона за храните се вписва адрес на обекта (цех, фабрика, заведение).

За административни области София-град и София област за съседни се считат областите, граничещи със София област, както и област Пловдив. Поради регионалната специализация в производството на някои стоки (риба, плодове и зеленчуци) е възможно да възникнат проблеми със запълването на щандовете в някои области. Те ще бъдат най-сериозни в област Видин, която граничи само с Монтана.

Специални изисквания за млякото
В окончателния текст е запазено изискването за най-малко 90% дял на млякото и млечни продукти от българска суровина или от регионални производители. По-конкретно, чл. 2 предвижда:
В търговските обекти по чл. 1, ал. 1 задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени изцяло от българско сурово мляко (ал. 1)
Количествата от мляко и млечни продукти, произведени от регионални производители, и количествата, произведени изцяло от българско сурово мляко, които се предлагат в търговския обект, общо не могат да бъдат по-малко от 90 на сто от целия асортимент от мляко и млечни продукти, предлагани в обекта (ал. 2).

Налице както трудности с тълкуването, така и практически затруднения, тъй като не е известно дали българската суровина е достатъчно, за да осигури производството на достатъчно млечни продукти. Буквалният прочит оставя впечатлението, че квотата може да бъде изпълнена чрез производство на млечни продукти от регионални производители, които използват вносна суровина. Не е ясно как се определя асортиментът – на база SKU, на база оборот и т.н., както и за какъв период.
Не е ясно и какво ще се прави с вече закупени млечни произведения, които не са от регионални производители или от българска суровина. Предвид липсата на преходни разпоредби, това може да доведе до бракуване на стоки (например, ако един магазин е зареден предимно със сирене и кашкавал, което не отговаря на чл. 2, той би трябвало да закупи 9 пъти повече млечни продукти от регионални производители и български суровини, но е вероятно да има проблем с пласирането им в срока на годност).

Търговците следва да започнат да прилагат новите изисквания 14 дни, но не от публикуването на постановлението, а от приемането му, което ще рече след седмица.
Контролът за спазване на изискванията се възлага на БАБХ, но самото постановление не се издава на основание закона за храните, а е във връзка със закона за извънредните мерки. При гласуването на промените в Закона за Търговския регистър на второ четене бе изменен и ЗМДВИП, с което се въведе санкция за непредлагане на местна продукция от 15 000 лв. до 25 000 лв., а при повторно нарушение в тримесечен срок в същия магазин – в размер от 30 000 лв. до 50 000 лв. Тези промени все още не са обнародвани в ДВ.