Техеран и Москва, изправени през сходен политически и икономически натиск от Запада, развиха силни връзки след Ислямската революция. Наскоро, след като отношенията между САЩ и Москва се развалиха, тези връзки се интензифицираха. Но за Техеран, близките връзки с Москва, не са избор, а единствената жизнеспособна опция.
С наближаването на крайния срок за Иранската ядрена програма, влиянието на Москва изглежда заплашително голямо. Много ще зависи от решенията, които ще се вземат през следващите дни от САЩ, Китай, Франция, Великобритания и Русия, плюс Германия, пише Ариан Табатабей от Belfer Center на Harvard Kennedy School във FT.
Всъщност интересите на Иран днес, както и в миналото, съвпадат повече с тези на САЩ, отколкото страните признават. Вярно е, че след като революцията от 1979 г. превърна Иран от съюзник на Вашингтон в негов опонент, Москва зае освободеното място. Двете страни си сътрудничат по стратегически въпроси, включително енергетика, технологии, отбрана и търговия
Москва доставя военно обурудване, с което Иран не може да се сдобие и също така съдейства в гражданската сфера. Тя е единственият ядрен партньор на Иран, доставяйки технология и гориво. Тя навлезе там, след като Западът изостави ядрената централа в Бушер недовършена след революцията. Двете страни скоро подписаха договор за строителство на още две централи.
САЩ и Иран имат сходни интереси в по-голямата част от Близкия Изток. Все още в някои сфери те не искат да си сътрудничат. Когато Техеран се заинати за ядрената си програма, вътрешната политика също остави малко пространство за сътрудничество със Запада по въпроси от регионален характер. За Вашингтон контролираният от републиканци Конгрес и регионалните съюзници, включително Израел и Саудитска Арабия изразяват загриженост по повод идеята на САЩ за постигане на „лоша сделка“, с цел да се справят с проблема на Ислямска държава (известна също като Isis) в сътрудничество с Иран.
Междувременно Техеран и Москва създават собствена ос и си сътрудничат, за да отблъснат Isis. Те започнаха да си сътрудничат в Ирак. Те са в един и същи отбор – този на Башар Асад и по отношение на гражданската война в Сирия.
Те обещаха на срещата на върха в Каспийско море за 2014 да не позволят на външни сили да се намесят в региона, което ограничава способността на НАТО да разположи сили. Впоследствие те проведоха съвместни военни учения в района. За преодоляване на санкциите, те развиват план за замяна на американския долар със своите национални валути в двустранната търговия.
Но Иран не създава по-тесни връзки с Русия, защото вярва, че Москва е жизнеспособен, доверен партньор. По време на прореформистките протести, последвали оспорваните президентски избори през 2009, революционният лозунг „Смърт на Америка“ отстъпи на „Смърт за Русия“, което отразява разочарованието от технологиите под стандарта, за които смята, че застрашават човешкия живот. Настояването на Техеран за разработване на собствени ядрени технологии произтича от този страх. Иранците смятат, че тяхната страна не може нито да удовлетвори потребностите си на световния пазар, нито да разчита на Русия.
Тази изолация не остави на Техаран друга възможност освен да се обърне към Москва. С влошаването на отношенията между САЩ и Русия Близкият Изток може да се превърне в още по-решаващ и по-разделящ фактор.
Провалът в постигането на всестранна сделка по Иранската ядрена програма, ще хвърли Техеран в обятията на Москва. Това трябва да тревожи опонентите на сделката на Капитолийския хълм, повечето от които не искат разширяване на руското влияние. Но като блокират споразумението, те биха улеснили и ускорили това, което искат да предотвратят.
