Тези избори са вероятно най-големият политически провал през последните 23 години, както се вижда от следните факти:

– Рекордно ниска избирателна активност (вероятно 50%)

– Голям брой партии, останали под прага от 4% (общ дял 25%, колкото и през 1991 г.)

– Втора най-ниска подкрепа за партията, събрала най-много гласове (около 31% за ГЕРБ, съвсем малко повече от БСП през 2005 г.)

Само ако всички партии, влезли в парламента, се обединят (хипотетично), те ще представляват такава част от българските граждани, каквато стоеше зад предсрочно отишлите си правителства на Филип Димитров и Жан Виденов. Останалите кабинети през последните години представляваха много повече хора.

И това е само аритметиката. Ключовият провал е на политическото представителство. Зад партиите, които се явяваха на избори до 2009 г., стояха сравнително ясни интереси, може би малко утопични идеи, но все пак идеи. През 2013 г. за първи път видяхме кампания, в която отсъстваше дискусия за приоритетите на нацията, за пътищата за увеличаване на доходите, за данъците и за това как да се харчат общите пари. Показателен за нищетата на политиката у нас е фактът, че нито една партия не представи ясни идеи за това какво да се прави в здравеопазването и образованието или как да се реши проблемът с ромските общности и бедността.

Затова може да се стигне до парадокс – същинската предизборна кампания да започне след изборите, докато се водят трудните преговори по съставяне на кабинет.

Ако левицата все пак успее да състави правителство, то ще работи под силен натиск, докато основните партии подготвят почвата за следващите избори. Няма да е по-различна ситуацията и при правителство на ГЕРБ, което засега изглежда по-малко вероятно. Работата е там, че след като веднъж вече се пропука монолитният образ на партията, под заплахата от протести и неизчерпани възможности за компроматна война, ГЕРБ също ще трябва да управлява с нагласата за нови избори. Дори когато разполагаше с пълен парламентарен комфорт, партията на Бойко Борисов заобиколи всички реформи (с изключение на пенсионната).

И в двата случая ще имаме правителство с краткосрочен хоризонт във време, когато са нужни мерки с дългосрочен прицел. Най-големите губещи от това са избирателите, макар че повечето от тях – видно по резултатите, не го разбират.

Лесно можем да се успокоим, че развръзката предстои – например при нови избори наесен. Това би бил оптимистичен сценарий, но за да се стигне до него, са необходими няколко условия, които не се виждат на хоризонта.

Първо, да спре търговията с гласове. Явно тя бе в пълна сила на тези избори – иначе как да си обясним например гласовете за някои партии в диапазона от 1 до 2%. Второ, да се променят избирателната система и правилата за обявяване на резултати, така че да се ограничи разпиляването на гласове и да не се разколобават поддръжниците на малките партии. Трето, повече политици да намерят сили като Радан Кънев да кажат на избирателите си „Вие заслужавахте повече“ и да отстояват политики, а не вътрешнопартийни позиции. Четвърто, медиите да следват дневния ред на обществото, а не щенията на силните на деня. Пето и най-важно – да преодолеем принудата на бедността и политическата неграмотност.

Актуализация 14 май: Резултатите при 100% обработени протоколи показват избирателна активност от 51.33% и 30.53% гласове за ГЕРБ.

[fb_button].