Началото на 2017 г. напълно се различава от мрачния старт на 2016 г.
В САЩ, Европа, Япония и Китай пазарите и конюнктурните индикатори сочат повече оптимизъм. Отчасти това се дължи на очакванията за фискални стимули в САЩ, както и на поскъпването на петрола, след съкращенията, направени от ОПЕК с участието на Русия.
Освен това икономиките на Европа и Китай нараснаха през второто полугодие.
В САЩ ръстът дойде не само като ефект от обещанията на Тръмп да харчи повече за инфраструктура, да намали данъците и регулациите. След като намаляването на добивите от ОПЕК повиши цените на петрола до повече от 50 долара за барел, петролните и газови сондажи в САЩ нараснаха с 80% след юни, според данни на Baker Hughes. Производството на машини за петролната и газова промишленост нарасна с 10%.
Това доведе до ръст на инфлацията, което е добра новина след годините страхове от дефлация. Мохамед Ел-Ериан, съветник на Allianz, прогнозира пред WSJ че потролът вероятно ще остане между 50 и 60 долара за барел. Заедно с фискалните стимули в САЩ и по-скоро предпазливо, отколкото твърде бързо повишаване на лихвите в САЩ, това води до ръст на инфлационните очаквания.
Глобалният ръст също е има по-стабилни основи. Преди една година Китай се мъчеше да спре отлива на капитали и отслабването на валутата, индексът на икономическата активност на HIS Markit влезе в зоната на рецесия. Тогава властите в Китай насърчиха банките да подобрят кредитирането и затегнаха контрола на износа на капитали. До декември кредитите повишиха индекса до четиригодишен връх.
Дори Европа покакзва признаци на отърсване от апатията. „По отношение на очакванията през октомври, Европа е по-силна от САЩ както при обемите на реалния бизнес, така и като положителни изненади при инфлацията”, коментира Джейсън Томас от Carlyle Group.
От 2009 до 2014 г. ръстът в Европа идваше главно от износа. През 2015 г., спадът на цените на суровините поряза износа и ръстът се крепеше на вътрешните разходи. Сега най-накрая има стабилно вътрешно потребление и възстановяване на износа .
Увеличаването на инфлацията и растежа отслабва натискът върху централните банки, а перспективата за по-високи лихви е добра новина за банковите печалби.
Според J.P. Morgan световната икономика ще нарасне с 3.4% тази година – по-добре от миналата, но не повече от бавния ръст през последните пет години като цяло.
Но остава доста политическа несигурност. Националният фронт на Марин льо Пен може да спечели във Франция, а дълговият балон в Китай може да се спука. Тръмп може да донесе геополитически шокове, а хаотичните му обещания да не намерят подкрепа в Конгреса.
