Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп поражда вълни от свръхочаквания и страхове още преди да е поел управлението на най-голямата световна икономика. Необичайни и противоречиви са посланията му към корпоративна Америка.

Милиардерът идва на власт с обещанието за данъчни и фискални стимули, които дадоха тласък на Уолстрийт. Оставяйки впечатление за прагматизъм, той се обгради с хора от света на бизнеса и това ражда надежди за по-малко бюрокрация, но също така и съмнения дали екипът му владее достатъчно изкуството на постигане на баланс с Конгреса.
В същото време Тръмп не пести предупреждения към конкретни компании, а на моменти стилът му е такъв, че дори ходовете на властите в Пекин изглеждат като фина настройка. Мнозина предупреждават, че САЩ неусетно може да се придвижи от икономика, базирана на правила, към икономика, в която водещи са уговорките с правителството. Все пак големият бизнес реагира по-скоро позитивно или такива нагласи демонстрира Уолстрийт.

Триумф на надеждата над опита

Ръстът на индексите на Нюйоркската фондова борса е триумф на надеждата над опита, пише обаче „Уолстрийт джърнал”. Инвеститорите се надяват републиканският контрол над двете камари на Конгреса да донесе облекчаване на регулациите, по-ниски данъци и по-силна икономика, което да повиши корпоративните печалби. Прогнозите за печалбите се увеличиха след изборите, а 12-месечният коефициент, съпоставящ цените на компаниите с бъдещите им оперативни печалби (P/E) се повиши до 17.2 от 16.2. В основата стои оптимизма по отношение на банковите и енергийните компании. Това, от една страна, е свързано с промяната на конюнктурата, към което Тръмп няма отношение (по-скъп петрол и по-високи лихви), но и с факта, че двата сектора са добре представени в неговата администрация.

Консенсусната прогноза е за ръст на печалбите с 12% тази и следващата година. Това е най-оптимистичното начало на годината от януари 2011 г. Но такъв оптимизъм рядко се потвърждава на практика. Не е сигурно нито какви точно са плановете на Тръмп – например, как ще компенсира обезщаното съкращаване на данъците, нито дали те ще минат през бюджета.

Същото се отнася и за обещанията за връщане на работни места чрез засилен протекционизъм.

… и малко заплахи

Тръмп е особено фиксиран върху автомобилните компании. Във вторник стана ясно, че Ford Motor Company се отказва от плановете си да построи завод на стойност 1.6 млрд. долара в Мексико и вместо това ще инвестира 700 млн. долара в производствена база в Мичигън. Това щяло да запази 700 работни места.
Главният изпълнителен директор Марк Фийлдс посочи, че един от факторите за това решение са очакванията за по-благоприятна среда за бизнес при управлението на Тръмп.

Окуражен от успеха в четвъртък Тръмп започна нова компания – този път срещу плановете на Toyota Motor да построи завод в Мексико, в който да се сглобява моделът Corolla, предназначен за американския пазар. „НЯМА НАЧИН”, написа Тръмп в Туитър – „Постройте завод в САЩ или плащайте големи гранични данъци“. Компанията заяви, че решението й не води до загуба на работни места в САЩ, а новият й завод, планиран още през 2015 г., е на 1700 км от съществуващата фабрика в Бая, Мексико, където се произвеждат пикапи. Тойота има 14 завода в Северна Америка, от които 10 в САЩ, три в Канада и 1 в Мексико. Компанията произвежда 1.3 милиона коли в САЩ срещу 82 хиляди пикапа в Мексико (но се планира разширение). Почти същото послание бе отправено от Тръмп преди дни и срещу GM заради произвеждания в Мексико Chevy Cruze. Компанията отговори, че повечето коли от марката се произвеждат в Охайо, а само хечбекът е в Мексико, като малка част от тези коли са за американския пазар.

Boeing, Apple и Carrier също бяха порицани за едно или друго. Carrier, както и Ford, задържа 1100 работни места в Америка. Това не е нормално поведение на приятелски настроен към бизнеса президент, написа по този повод Джилиън Тет във FT. Тя е поразена от оптимизма на повечето изпълнителни директори. „Това, което ме впечатли в последните седмици, е промяната на настроенията на бизнеса, малки и големи,“ потвърждава пред изданието Дейвид Коут, председател и главен изпълнителен директор на Honeywell.



Връзкарски капитализъм

А Джеф Имелт, главен изпълнителен директор на General Electric, казва: „Просто има много повече оптимизъм: хора, които мислят за [инвестиционни] проекти, които ние не са предвиждали преди. Идеята, че може да се модернизира нашият данъчен кодекс , кара хората да мислят по различен начин. “

Компании като Sprint изглеждат особено щастливи или най-малкото разчитат на комфорт при администрацията на Тръмп.
В сряда корпорацията се включи в обещанията с 5000 работни места, мотивирана от „това, което се случва, от духа и надеждата.“ Но се оказва, че работните места са част от по-предишен ангажимент от компанията-майка на Sprint, SoftBank, чийто главен изпълнителен декември каза в Trump Tower през декември, че ще инвестира 50 млрд. долара и ще създаде 50 000 работни места в САЩ.

Оптимизмът, поне отчасти се дължи на предложените от Тръмп мерки като данъчни реформи, дерегулация и инвестиционни стимули. И въпреки че този оптимизъм може да е прибързан, а малките победи на Тръмп, като запазването на 700 работни места са без значение за огромната американска икономика, ако всичко това доведе до повече инвестиции, САЩ поне за известно време ще се радват на добър ръст.

Но зад бляскавите перспективи, с които Тръмп се хвали, се натрупват облаци. Да се върнем на SoftBank и Sprint. Лесно е да се разбере защо те искат да помогнат на Тръмп да натрупа доверие, коментира близкият до демократите „Ню Йорк Таймс”. Главният изпълнителен директор на SoftBank Масайоши Сон, наричан още японският Бил Гейтс, иска антимонополните власти и Федералната комисия по комуникациите да разрешат сливане между Sprint и T-Mobile. През 2014 регулаторите, назначени от президента Обама, дадоха да се разбере, че те не биха одобрили такава сделка, защото ще намали броя на националните телекоми от четири на три, значително намаляване на конкуренцията в концентрирана индустрия. Сон вижда нов шанс след избирането на Тръмп, който е заобиколен с хора, които са на страната на големите телекомуникационни компании и са за дерегулиране.
Това е старият връзкарски капитализъм, който има потенциално опустошителни последствия, коментира вестникът.

Минути за антиреклама

Подобен бе произходът на PR драмата, в която попадна производителят на кецове New Balance. След като негов говорител заяви, че с Тръмп нещата вървят в правилна посока, потребителите призоваха за бойкот, а интернет пространството се напълни с видео на горящи маратонки.
В центъра на този епизод са отново събудените от Тръмп надежди за връщане на работните места от Азия и Мексико в Америка. New Balance произвежда само около една четвърт от обувките, които продава в САЩ, в своите пет фабрики в страната. Тя е изчислила, че продукцията в САЩ струва между 25 и 35 % по-скъпо от азиатската. Въпреки че компанията твърди, че това се прави заради близостта до клиента, тя очевидно би спечелила, ако Тръмп сбъдне заканите си да скъса споразуменията за свободна търговия и наложи наказателни мита на конкурентите. Така че нейният интерес също е очевиден.

Този списък вероятно ще бъде продължаван, а с него и целите на политическия активизъм.
Джеймс Суровиецки твърди в статия „Ню Йоркър”, че бойкотите като този на NB са следващата логична стъпка в еволюцията на т. нар. политическо консуматорството. През последните няколко десетилетия често се случваше да се търси отговорност от корпорациите за техните трудови практики или щетите, които нанасят на околната среда. Така че не е изненадващо, ако им се потърси сметка за техните реални или въображаеми политически послания.
Както се казва – всяко действие има своето противодействие и в днешния поляризиран свят то може да е съвсем неочаквано.

[textblock style=“2″]Дългова заплаха

ТръмпЕдин друг източник на напрежение идва по линия на задълженията на свързаните с Тръмп компании, с които той не се раздели. Това поражда съмнения в конфликт на интереси и прави президента уязвим.

Според подробно проучване на WSJ и Morningstar стотици милиони долари дълг, свързан с имотитните инвестиции на Тръмп, някои от които обезпечени с личната гаранция на президента, са пакетирани като ценни книжа и продадени на инвеститори през последните пет години.

Тръмп по-рано бе обявил, че неговият бизнес дължи най-малко 315 млн. долара на 10 компании. Според новия анализ, дълговете на бизнеса на на Тръмп са в ръцете на 150 институции. Те държат секюритизиран дълг – задължения, опаковани като облигации, които са използани за повече от 1 млрд. долара дългове, свързани с Тръмп.

Такъв пример е Wells Fargo, която държи книжа чрез пет свои фонда, но също така е довереник на секюритизирани облигации за още 282 млн. долара и обслужва дълг от 950 млн. долара на актив, който преди е бил на една от компаниите на Тръмп. Банката бе обвинена в измамнически практики при продажбата на финансови продукти, заради което шефът й подаде оставка. Изходът от този скандал ще зависи от регулаторите, които Тръмп ще назначи.

[/textblock]