Повишаването на лихвените проценти в САЩ ще бъде сериозна грешка, която би застрашила всички три основни цели на Федералния резерв – ценова стабилност, пълна заетост и финансова стабилност, коментира влиятелният икономист Лари Съмърс във Файненшъл Таймс. Статията му, която бе широко цитирана от световните медии, идва в ден на паника на световните борси и нарастващо напрежение, свързано с последиците от евентуално повишение на лихвите през септември или декември върху развиващите се страни.

Като повечето централни банки, Фед въвежда на практика целта за ценова стабилност като прие цел за инфлация от 2 на сто. Най-големият риск е, че инфлацията ще е по-ниска от това – риск, който може да се влоши при затягане на политиката. Повече от половината компоненти на индекса на потребителските цени са се понижили през последните шест месеца – за първи път от десетилетие. Базисната инфлация – без чувствителните компоненти като храните и енергоносителите и без трудните за измерване жилищни цени, е под 1 на сто. Основаните на пазара инфлационни очаквания предполагат, че през следващите 10 години инфлацията ще бъде под 2 на сто. Ако валутите на Китай и останалите развиващи се страни се понижат още, инфлацията в САЩ ще бъде потисната още повече.
Затягането на политиката ще засегне неблагоприято и заетостта, тъй като по-високите лихвени проценти правят задържането на пари, по-ефективно от инвестирането им. По-високите лихвени проценти също ще увеличат стойността на долара, което ще направи производителите в САЩ по-слабо конкурентоспособни и ще притисне икономиките на търговските партньори на САЩ.
Това е особено тревожно във време на растящо неравенство. Изследвания на периодите на затегнати трудови пазари като тези на края на 90-те и 60-те години показват, че най-добрата социална програма за уязвимите работници е икономика, в която работодателите се борят да попълнят незаетите работни места, пише още Съмърс с известен намек към шефката на Федералния резерв Джанет Йелън, чиито изследвания са фокусирани именно върху трудовите пазари.
Имаше доводи, свързани с финансовата стабилност, за увеличаване на лихвите преди шест или девет месеца, тъй като ниските лихвени проценти окуражаваха инвеститорите да поемат повече рискове и бизнесът да заема пари и да се занимава с финансово инженерство. Тогава икономическата цена на увеличаването на лихвите надхвърля ползите за финансовата стабилност, но имаше място за тревоги. Този дебат сега е несъстоятелен. Перспективите пред китайската икономика се заоблачават, развиващите се пазари потъват, фондовият пазар на САЩ е в корекция, опасенията за ликвидността и колебанията на пазарите се увеличиха.
В този момент на момент на нестабилност, повишаване на нивата на риск преобръща част от финансовата система в криза, с непредвидими и опасни резултати.
Защо тогава толкова много хора вярват, че увеличение на лихвите е необходимо? Защото близките до нула лихвени проценти бяха разглеждани като извънредна мярка и след като се появиха признаци на възстановяване се очаква паричната политика да се нормализира. Ако лихвените проценти бяха 4%, пак щеше да има очаквания за повишение.
Но световната икономика е изправена пред дългосрочна стагнация поради технологични и демографски фактори, както и заради по-големите регулации във финансовия сектор. Тя трудно създава търсене за всичко, които се произвежда. Един задоволителен растеж изисква много ниски лихвени проценти, каквито в исторически план сме свикнали да наблюдаваме по време на криза. Затова дългосрочните облигации подсказват, че реалните лихвени проценти в развитите страни през следващите 10 години се очаква да бъдат около нулата.
Докато не се приложат нови политики за увеличаване на инвестициите и инфлацията не се увеличи, няма причина за повишаване на лихвите, пише икономистът.