Шистовата революция в Европа се оказа напразна надежда и дори привържениците й вече не разчитат да повторят американския успех, пише Блумбърг.

Когато Cuadrilla Resources Ltd. откри през 2009 г. своя офис в Полша, тя имаше основания за оптимизъм. Шистовият бум превърна САЩ в най-големия производител на газ. За компаниите, които искаха да повторят успеха в Европа, Полша бе новият Тексас.Минаха шест години и британското геологопроучвателно предприятия така и не пусна първата си сонда в Полша. И това в страна, която повече от всеки в Европа е готова да използва технологията на хидравлично разбиване (HF). Водещи петролни компании като Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и Royal Dutch Shell Plc, събраха багажа.
Директорът на Cuadrilla в Полша Марек Мадея обяснява, че стойността на пробиване в Европа е по-висока, отколкото в САЩ и съществуват множество норми и правила. Макар че Европа се опитва да намали зависимостта от руския газ, шистовата революция се оказа залъгалка. Трудните геоложки условия, яростната съпротива на защитниците на околната среда, обременителното регулиране и кръвопролитната война в Украйна като цяло погасиха ентусиазма на инвеститорите и тяхното търпение. Мартенското понижение на цените на нефта под 50 долара за барел беше последната капка, доколкото стойността на значителна част от европейския газ, включително вносът от Русия, е обвързана с цената на нефта.
Проблемт в Европа е в това, че е невъзможно да се създаде критична маса сондажи, камо ли да се постигне комплексно повишаване на ефективността и да се излезе на печалба, коментира директорът в Eurasia Group Майкъл Барон. Тук никога няма да има революция, като в САЩ, допълва той.

Внос от Русия

Това е особено печално за Украйна, която отчаяно се опитва да понижи своята зависимост от вноса на енергоносители от Русия. Конфликтът с подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецк накара Shell да се откаже да работи в този район. Последва я Chevron, работеща в по-спокойната западна Украйна.
Останалите в Европа (Полша и Великобритания) неголеми нефто- и газодобиващи компании продължават борбата с бюрокрацията, загадъчното данъчно законодателство и местните власти. Геологията не е от помощ: в Европа има много малко кладенци, които осигуряват приемливи търговски количества.

Полша изисква геолозите да представят подробни планове за работа в продължение на пет години, преди да се пристъпи добива. Всяка корекция се заявява в правителството и разглеждането й може да продължи дори години.

Великобритания

Правителството на Дейвид Камерън поддържа технологията на хидроразбиване, но то се сблъска с мощна съпротива от местните общини, които се страхуват от увреждане на природата и земетресения. Въпреки подкрепата на правителството, само десетина кладенци имат разрешение за добив.
Оценъчните запаси на континента не са малки. Те биха съставили около 80% от американските. Но проблемът е в това, че повечето страни или са забранили хидравличното разбиване или са въвели мораториум докато не станат по-известни последиците за околната среда.
Европа е населена по-гъсто и затова хората живеят по-близо до евентуалните кладенци, обяснява Барон.
Правителството на Франция, където се смята, че са най-големите находища на континента, рязко се изказва срещу хидравличното разбиване и запазва забраната най-малко до президентските избори през 2017 г. Испания, която също има значителни запаси, продължи лиценза за търсене и проучване, но още не е дала екологичната си оценка. Някои региони на страната изобщо са забранили технологията, опасявайки се от отравяне на подземните води.

Проучванията в Дания

Известни надежди по отношение на търсенето на шистов газ запазва Дания, където Total SA получи две концесии и може да започне добив тази година. Търсенето на Острова също може да се ускори, ако новите кладенци се окажат рентабилни.

Но шистовият газ завинаги ще остане второстепен източник на енергия за Европа. Според анализатора от Bloomberg Intelligence Филип Хладек най-евтиният вариант остава обикновеният газз – както доставяният от Русия, така и вносът от други страни.