Йозеф Шумпетер нарече творческо разрушение процеса, чрез който нови и иновативни фирми заместват застоялите, като по този начин увеличават дългосрочния растеж. Шумпетерианският тип на преоткриване на икономиката не е на мода в момента. Нещастните работници залагат на популисти политици, които на свой ред опитват да овладеят разрива, причинен от технологичните еднорози (стартиращи компании, оценени на повече от 1 млрд. долара) в Силициевата долина до продажбите на стомана на намалена цена в Китай. Икономистите разбираемо се тревожат, че тази реакции ще доведе до широкомащабни нови регулации, данъци и защити за фирми и работещи. Но бюрокрацията и данъците не са единственото, което може да развали икономическите операции. Доказателствата все повече показват, че някои неща, които изглеждат като прояви на склероза в богатите страни, всъщност са основани на неравното разпределение на печалбите от растежа.
Когато старите индустрии са изместени от новите, икономистите смятат, че получените печалби трябва да бъдат достатъчно големи, за да направи всички по-добре, включително и на разселените работници. Жизненият стандарт трябва да расте, тъй като новите, по-добри и по-евтини стоки и услуги стават по-достъпни. Също толкова важно, тъй като хората променят вида на стоките и услугите, които купуват, новите индустрии трябва да се разширят, за да поемат безработните. В една добре функционираща икономика, фирмите трябва да осигурят щедро търсене на работна ръка: нови работни места, които да примамят работещите от западащи градове и сектори или безработните.
Този процес не е автоматичен. Той може да зависи от географското разпределение на ръста на доходите, както показва скорошно изследване. Доклад от Тери Грегъри и Улрих Зиран от Центъра за европейски икономически изследвания (CEER) в Манхайм и Ана Саломонс от Университета в Утрехт проучва ефектите от технологичните промени сред 238 европейски региона от 1999 до 2010 г., като се фокусира върху склонността на новите технологии да изтеглят работни от рутинните дейности към такива, които не могат лесно да бъдат лесно изпълнявани от компютри и роботи.
Те оценяват, че директното заместване на работници от технологиите нае намалило заетостта в Европа с почти 10 млн. работни места през изследвания период. Все пак технологичните промени създават и възможности. Автоматизацията на някои дейности намалява разходите, смазва цените и води до растящо търсене. Това на свой ред е довело до създаването на 9 млн. работни места в новите ефективни фирми в Евро. Тези увеличения трябва да са се разпространили на местните пазари, след като допълнителните заплати и печалби са похарчени в ресторантите и магазините.
Този мултипликационен ефект е потенциално най-мощен. Но приносът му зависи от това къде се изкарват печалбите, създадени от новите технологии, пише The Economist. Според авторите потенциалният ръст на заетостта в резултат на мултипликатори би бил близък до нови 12 млн. работни места (или половината от ръстта на заетост в Европа през периода), ако всички печалби бяха задържани на континента. А ако всички печалби изтекат в чужбина, ръстът на търсенето на труд би бил много умерен – нетното увеличение на заетостта се свива до по-малко от 2 милиона. Само когато печалбите се оползотворяват на място, автоматизация води до увеличаване на възможностите за съкратените работници.
Анализи на американската икономика показват също така, че разпределението на силата при преговаряне също има значение.
В нов доклад Майк Концал и Маршъл Стайнбаум от Института Рузвет, ляв мозъчен тръст, изследват тревожното намаляване на бизнес динамиката в САЩ. След 2000 г. делът на заетостта в най-старите и най-големи компании е нараснала за сметка на заетостта на по-младите и по-малки предприятия. Скоростта на стартиране на „трансформационните“ фирми – младите и бързоразвиващи се компании, които представляват новия бизнес – е намаляла. Изглежда, че тенденцията е свързана с промяна в навиците на американските работници, особено на младите, за които промените на работата в началото на кариерата са важен фактор за дългосрочния успех. Те са станали по-малко склонни към промяна на работните места и преместване към нови градове.
Възможно е регулациите да спират американците да скочат към нови работни места или градове, като по този начин задръстват икономическите нововъведения. Някои изследвания посочват, че ръстът на професионалните лицензи, които правят по-трудно да се навлезе в много услуги, ограничават трудовата мобилност. Други посочват високите разходи за жилища – последица от прекалено строгите правила за ползване на земята – като сила, която отблъска работниците от продуктивните места. Но господата Концал и Стайнбаум смятат, че тези обяснения не могат да обяснят изцяло стагнацията в Америка.
Ако бюрокрацията бе главна пречка за икономика, тогава работниците, които успяват да се преместят от една работа на друга, е вероятно да се насочат към работа с по-високо заплащане. Тогава местата с по-ниски нива на икономическо текучество трябва да се радват на по-висок ръст на заплатите, тъй като фирмите ще се борят да привлекат дефицитни работници. Но промените на работните места не изглежда да осигуряват голям тласък на заплатите, откриват авторите, което предполага, че остават защото другите фирми не се интересуват от наемане на нови работници или не усещат голям натиск да предлагат високи заплати. По същия начин местата в Америка, където динамиката е много ниска, имат необичайно слаб ръст на заплащането.
Концал и Стайнбаум твърдят, че на фирмите не се налага да се конкурират за работници, тъй като все по-често не им се налага изобщо да се конкурират. Корпоративният свят на Америка нарасна до тежка категория благодарение на господството на големите фирми и вълната от сливания. Намалялата конкуренция задържа печалбите високи; през последните години, печалбата като дял от БВП се близка до най-високите нива през последния половин век. В един по-конкурентен пазар, домогващите се до върха фирми ще наемат работниците и ще оказват натиск на на големите компании да използват парите си за инвестиции, които създават работнти места. Ако заплатите растат по-бързо от печалбите, това може да увеличи още търсенето на труд, тъй като работниците ще похарчат увеличението в местната икономика. Бюрокрацията без съмнение спира някои фирми да правят инвестиции, с цел насърчаване на растежа. Но голямата изгода би дошла от създаването на среда, в която компаниите се конкурират за привличане на работници.
