Когато Джеймс Тобин се присъедини към администрацията на Джон Кенеди през 1961 г., американската икономика се опитваше да изплува от трета рецесия за седем години. Като член на Съвета на икономически съветници, професорът от Йейл предложи Операция Туист с цел намаляване на дългосрочните лихви.
Сега двама от неговите докторанти – Джанет Йелън, номинирана за следващ председател на Федералния резерв (на снимката), и Коичи Хамада, специален съветник на японския премиер Шиндзо Абе, прилагат някои от тези концепции в своите усилия да стимулират икономиките.

Работата на Тобин върху пазарите на активи в сътрудничество в Уилям Брейнард е в основата на количествените улеснения, коментира за Блумбърг Едуин Труман, бивш служител на Федералния резерв. Портфейлната теория открива, че политиците имат способността да влияят на цените на индивидуалните активи чрез промяна на тяхното търсене и предлагане на финансовите пазари, което влияе на цялата икономика. Изследването печели Нобелова награда и аргументира стратегията за изкривяване на кривата на доходността на облигациите през 60-те, чрез продажба на краткосрочни книжа и покупка на дългосрочни.

Целта е била да се подкрепи долара чрез по-високи краткосрочни лихви и да се насърчи икономиката чрез по-ниски дългосрочни лихви. Тогава тази операция, която е много по-малка от сегашните действия на Фед и Японската централна банка, има умерен ефект върху облигациите, според изследване на Ерик Суонсън от Федералната резервна банка на Сан Франциско.

[textblock style=“8″]Джеймс Тобин е известен с поне още две неща. Първото, разбира се, е данъкът върху финансовите транзакции, наречен на неговото име. Второто е съотношението q, което съпоставя пазарната цена и цената на заместване, или счетоводната стойност на даден актив или компания. На агрегирано ниво то се изчислява като съотношение между пазарната капитализация и нетните активи на корпорациите. Графиката показва, че американските акции са надценени към средата на тази година, откогато са последните данни [/textblock]

Джанет Йелън излага това, което нарича „Макроикономическа парадигма на Йейл” в реч през 1999 г. Ключов елемент от нейната философия е, че докато икономиките на капитализма не могат да постигнат пълна заетост без рутинни интервенции, политиците могат да подобрят нещата.
Чрез количествените облекчения Фед се опитва да оправи нещата като натиска дългосрочните лихви и окуражава чрез покупките си инвеститорите да държат повече рискови активи.

Хамада, който се пенсионира от Йейл тази години, също е застъпник на агресивните парични стимули. Той е един от архитектите на рефлационната политика, известна като Абеномика и има роля в избора на Харушико Курода като управител на Bank of Japan. След това банката изкупи повече облигации за 7 трилиона йени (71 млрд. долара) за месец.
Програмата на Bank of Japan е продължение на подхода на Тобин-Брейнард, казва Хамада в свое интервю

Джоузеф Стиглиц си спомня, че през 60-те и 70-те, когато Йелън и Хамада получават докторските си степени, Йейл е бил процъфтяващ. Поне четирима бъдещи Нобелови лауреати са предопадавали тогава там: Тобин, Стиглиц, Тялинг Купманс и Едмунд Фелпс, както и Артър Окун, авторът на едноименния закон, който описва връзката между икономическия растеж и безработицата.

По това време Тобин е бил въвлечен в публичен диспут с Милтън Фридман за икономиката и паричната политика. Фридман твърди, че Фед няма способност да управлява възходите и спадовете на икономика и настоява централната банка да се фокусира върху контрола над инфлацията. Тобин не е съгласен.
Тобин беше спаринг партньор на Фридман за цял живот, казва Уилем Буитър, главен икономист на Citigroup Inc.

Тобин приел поканата на Кенеди с колебания, смятайки себе си за икономист, затворен в кула от слонова кост. Кенеди отвърнал, че това няма значение, тъй като той самият е президент в кула от слонова кост.
Тобин окуражаваше студентите си не просто да търсят интелектуалните стандарти, но и да работят върху проекти, които биха подобрили благосъстоянието на хората, казва Йелън пред университетския вестник след смъртта на професора през 2002 г.

Уроците, които Йелън и Хамада са научили от Тобин тогава, няма да дадат желаните резултати днес, казва обаче Брендън Браун, изпълнителен директор на Mitsubishi UFJ Securities.
Повтаряйки някои от критиките на Фридмън, Браун твърди, че усилията на Фед да повиши цените на облигациите и акциите по изкуствен начин, няма да помогнат на икономиката, тъй като инвеститорите и компаниите осъзнават, че това няма да продължи и ще задържат разходите си.
Вместо да засилят капиталовите инвестиции компаниите отговарят на ръста на цените на акциите, като изкупуват обратно акциите или увеличавайки дивидентите, казва той. Поръчките за  компютри в САЩ паднаха с 1.1 % през септември, според министерството на търговията.
Количествените улеснения не работят, казва Браун.

Бившият служител на централната банка Джоузеф Ганьон оспорва тази оценка, като казва, че ефектът от действията на Фед е бил ограничен от желанието на домакинствата да погасят дълговете си, кризата в еврозоната и фискалната преса. Когато тези препятствия изчезнат, икономиката ще нарасне с 3% следващата година. След 2009 г., когато САЩ излязоха от рецесията, средният годишен ръст е 2.2 процента.