Финансовото министерство подготвя нова дирекция за контрол на стоките, при които рискът от ДДС измами е голям. Тя ще бъде към Националната агенция за приходите и ще носи за хазната допълнителни приходи от ДДС от 200 милиона лева годишно.

Около 250-300 служители, които и сега работят в Националната агенция за приходите, ще се разпределят в новата дирекция и ще контролират движението на стоки като плодове, захар и месо, обясни заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред БНР.

Органът за фискален контрол ще спира превозно средство с определен тонаж (над 3,5 тона), обясни тя. Ще извършва документална проверка и съответно проверка за валидност на ДДС номера на получателя, посочен във фактурата. На превозното средство се поставя пломба и GPS-устройство и в електронния регистър на НАП се въвеждат данните – купувач, за превозвача, количеството, вида и стойността на стоката.

Проверките ще са близо до границите ни с Гърция и Румъния, но няма да има дублиране на функции с митническата администрация, увери Людмила Петкова. Служителите от новата дирекция ще бъдат разпределени в мобилни групи и регионални екипи за фискален контрол. Първите ще поставят пломби, а регионалните екипи ще контролират стоките при получаване.
Петкова обясни, че след поставянето на техническите уреди и пломби ще се съставя протокол, а премахването им ще става отново от служителите на НАП при разтоварването на стоката.

Облекчен режим се предвижда за големите търговски вериги, които имат повече от 3 доставки на месец на рисковите за ДДС измамите стоки. Те могат да подадат едно предварително месечно искане за всички доставки, придружено с график на доставките.

Заместник-министърът на финансите обясни, че борбата с ДДС измамите е спешна мярка на правителството и очаква новата дирекция да заработи не по-късно от края на годината. Тя наследява мобилните групи, създадени съвместно с митниците, които бяха използвани за борба с нелегалния внос на зеленчуци.

Освен това Петкова съобщи, че ще обмисля разделяне на единната сметка – за главници и за лихви, така че данъкоплатците да знаят размера на задължението си. В рамките на дискусиите анализът на прилагането на единната сметка показа, че тя създава проблеми основно на фирми, които са във временно финансово затруднение и не могат да платят всичките си задължения в законния срок, уточни Петкова. „Съществуващата към момента поредност да се погасяват главници, лихви и разноски при принудителното събиране да бъде въведено и при доброволното изпълнение“, разясни тя. Финансовият заместник-министър допълни, че изплащането на главницата прекратява натрупването на лихви и не създава ново задължение. „Това ще даде възможност на фирмите по-лесно да погасяват задълженията си и ще подобри събираемостта на публичните вземания“, категорична е Людмила Петкова.