Страхът и несигурността подклаждат мечите настроения на пазарите. Допреди няколко седмици факторите бяха твърдото приземяване на Китай, падащи цени на петрола, проблеми за европейските банки и страхове, че дори американската икономика се преобръща.
Но сега се тревожим, че централните банки губят почва.
Първият източник на тревога е политиката на определяне на валутните курсове на Китай, който твърди, че просто прави преход от фиксиран курс спрямо долара към кошница валути, пише FT. Дали чрез обезценяването на валутата си Китай се опитва да стимулира икономиката. Трилемата е очевидна – Китай не може едновременно да контролира валутата си, паричното предлагане и да позволи свободно движение на капитал.
Втората политическа грешка вероятно бе неочакваното решение на ЕЦБ да приложи отрицателни лихвени проценти, следвайки няколко европейски централни банки. Както и при количествените облекчения, има няколко канала, чрез които новият политически инструмент може да засегне реалната икономика.
Стандартният аргумент е, че в свят на ниска инфлация, нулевата граница на номиналната доходност трябва да отстъпи пред отрицателните реални проценти, което да стимулира ребалансирането на портфейлите и да обезкуражи спестяванията. Но има и други причини – Швейцарската и Шведската централни банки въведоха отрицателни лихви, за да обезкуражат притока на капитал, който дестабилизира тяхната инфлационна цел.
Това, което работи у дома, не непременно работи навън. Всяка централна банка твърди, че нейната валута е твърде скъпа с оглед на вътрешните условия и трябва да бъдат взети мерки, за да се направи валутния курс по-конкурентен. Тези аргументи може да вършат работа в среда на силен ръст на световния БВП и търговия, но тези дни са минало.
Сега сме изправени пред игра с нулев сбор, при която отчаяните усилия за обезценяване на валутите не водят до победител.
Отрицателните лихви са заплаха за търговските банки, тъй като притискат нетния лихвен марж и по този начин премахват ключови двигатели на печалбите. Това може да има по-малко значение в Швеция, където банките могат да спечелят от широк диапазон от източници на доход. Инвеститорите смятат, че японското решение е по-опасно. Със сигурност BoJ бе наясно с рисковете и създаде сложен тристепенен механизъм, но отрицателните лихви се свързват с паралелно изместване на кривата на доходността, а не с това тя да стане по-стръмна. Повече от 70% от пазара на японски ДЦК сега е с отрицателна доходност – около 15% от японските банкови активи са в облигации и бонове. Как това може да помогне на ръста на печалбите?
В по-широк смисъл негативните проценти на централните банки, заедно с промяната в инфлационните очаквания, свързани с ниските цени на суровините, доведоха дотам 6-7 трилиона държавни облигации в целия свят да са с отрицателна доходност. Това намалява диапазона активи, който много инвеститори могат да купуват.
Отрицателните лихви са знак, че политиците изчерпват възможностите си да съживят световната икономика.
Дали отрицателните лихви са грешка? Това ще зависи от обстоятелствата, например, дали домакинствата ще ги възприемат като основание да не са толкова предпразливи. Могат ли централните банки да възстановят спокойствието? Разбира се, но отрицателните лихви са само временно решение за бавния растеж, като се имат предвид неблагоприятните странични ефекти и ограничената трансмисия на паричната политика към реалната икономика.
Те трябва да бъдат допълнени с други инструменти, включително на фискалната политика. В случая на ЕЦБ, количествените облекчения трябва да бъдат разширени с акцент върху корпоративни облигации. В Япония преодоляването на дефлационните настроения изисква изиска действията на централната банка да бъдат допълнени с по-радикални реформи. А ако напрежението в световните финанси продължи, САЩ трябва да обърнат политиката си на повишаване на лихвите. Без съмнение, е необходима по-голяма координация на паричните политики.
