Колко тревожна е задлъжнялостта на Китай? В края на 2015 г. общият дълг на страната достигна около 240% от БВП. Частният дълг, при 200% от БВП, е само малко по-нисък отколкото беше в Япония в началото на загубените десетилетия (периода на дефлация и почти нулев ръст) през 1991 г. и много над нивото в Америка в навечерието на кризата от 2007 г. Рано или късно Китай ще трябва да редуцира дълговете и това обикновено е болезнен процес, не само за задлъжнялата страна.
Експлозивният ръст на дълговете в Китай е скорошен феномен, пише „Икономист”. Много от тях са натрупани след 2008 г., когато правителството започна да помпа кредит чрез икономиката, за да поддържа растежа й, докато светът се забавяше. Китайските компании, особено държавните, носят отговорност за повечето от тези заеми, пише „Икономист”.
Гуляят все още е в разгара си. През януари банките раздадоха 385 млрд. долара (3.5% от БВП) нови заеми. На 29 февруари Народната банка на Китай намали изискваните минимални задължителни резерви и така освободи още 100 млрд. долара за нови заеми. Признаците за стрес се умножават. Стойността на необслужваните заеми в Китай се повиши от 1.2% от БВП през декември 2014 г. до 1.9% година по-късно. Много държавни предприятия не изглежда да печелят достатъчно, за да обслужват дълговете си, вместо това те покриват разликата с нови заеми. В определен момент те ще трябва да затегнат коланите и да започнат да изплащат дълговете или банките трябва да ги отпишат като забута – с мрачни последици за растежа.

Доклад на МВФ, публикуван миналата година, идентифицира кредитния ръст като най-добрия предвестник за финансова нестабилност. Все още Китай не е очевидно уязвим за две от най-разпространените типове финансова криза. Първата е външна криза, като Азиатската от 1997-98. В тови случай външните заеми предизвикват бум, който в крайна сметка свършва безславно. Фирмите, които не могат да рефинансират дълговете си, трябва да намалят разходите. Потреблението и инвестициите се намаляват, нетният износ расте, което помага да се плати на чуждите кредитори. Но в Китай над 95% от задълженията са вътрешни. Капиталовият контрол, големите чуждестранни резерви и излишъкът по текущата сметка помагат тя да се защити от бягство на капитали.
Другият тип е вътрешна рецесия като тази, която поради Япония през 90-те години и САЩ през 2008 г. И в двата случая, лоши заеми наводняват банковата система. Централните банки се опитват да поддържат ръста на търсенето, докато фирмите и гражданите се опитват да съкратят дълга.

Китайските банки са под риск от неплащания по заеми. Пазарите котират акциите на големите банки с около 30% под тяхната счетоводна стойност. Докато американският Конгрес се съгласи да рекапитализира банките едва под заплахата за неизбежен колап, китайските власти ще бъдат по-щедри. Ниското ниво на държавен дълг (40% от БВП) означава, че те имат много пространство и Китай може да премине през т. нар. деливъридж без много болка.
Китайското правителство може да компенсира влиянието върху растежа чрез фискални стимули. То също може да използва ниски лихвени проценти, за да окуражи домакинствата да вземат кредити. Но това няма да е лесно. Дългът на домакинствата в Китай е нисък, но расте бързо.
Освен това Китай трябва да гарантира, че съществуващите лоши дългове са отписани и да затвори неплатежоспособните държавни предприятия. Големите фирми ще се противопоставят на плановете за съкращаване на милиони работници.

Правителството може да е в състояние да предотврати банкова криза, но спадът, койо обикновено съпровожда намаляването на задължнялостта, ще бъде избегнат трудно.

Чуждестранното търсене би помогнало да се компенсира недостига на вътрешно търсене. Процесът на деливъридж и намаляването на потреблението обикновено се съпровожда от поевтиняване на валутата, което може да даде тласък на износа. Това би помогнало за намаляване на излишния капацитет и би увеличило печалбите на фирмите, които изплащат дълговете си. Страните, които бяха изправени пред обезценки на валутите докато намаляват задлъжнялостта, като много азиатски страни през 1997-98 г., обикновено изпитват рязко, но краткотрайно пропадане на икономиката. Обратно, в страните, които се съпротивляват на обезценката, като Япония през 90-те години и периферните страни от еврозоната, процесът е бавен и болезнен.
Китайското правителство изглежда решено да поддържа юана, но ще бъде трудно да се направи, докато икономиката се опитва да намали задлъжнялостта. Понижаването на лихвите, за да се насърчи тегленето на заеми може да създаде натиск върху юана, принуждавайки правителството да затегне капиталовия контрол или да изчерпва валутните резерви или да остави валутата да падне.

Като се имат предвид мащабите на китайската икономика, един продължителен процес на деливъридж ще създаде опасна тежест върху растежа на световната икономика, пише списанието. Колко по-скоро Китай затегне кранчето на кредитирането, толкова по-добре.