
Изпълнителните власти в Европейския съюз са готови на конфронтация с Германия заради проекта за преструктуриране на проблемни банки в ЕС.
Комисарят Мишел Барние представи днес предложението на Европейската комисия за единен механизъм за спасяването на банките днес в Брюксел, ден след като германският финансов министър Волфганг Шойбле призова за сдържаност, за да се избегнат конфликти с Договора на ЕС. Барние се надява новият механизъм да заработи от 2015 г.
Лидерите на ЕС миналия месец потвърдиха подкрепата си за създаването на механизъм за фалит на банки като неразделна част от планирания банков съюз, без да уточняват как ще работи той. Под въпрос е колко власт ще има новият европейски орган и дали националните правителства на ресурсните страни ще могат да оспорват решенията му.
Целта е основната тежест при спасяване на фалираща банка да бъде поета от акционерите и кредиторите на съответната финансова институция. Предвижда се и създаване на специален фонд за тази цел – той в продължение на десет години трябва да събере от вноски от банките капитал в размер на 1 процент от защитените депозити, или около 55 милиарда евро, предаде БНР.
Вноските в този фонд ще зависят от рисковите тегла на активите на банките. Фондът ще може да заема средства и от пазарите, съобщи по-рано Блумбърг.
Проектът се ползва с подкрепата на редица страни, в това число Франция и Италия. Доста страни, сред които и България, имат резерви. Страни извън еврозоната все пак могат да се присъединят към банковия съюз.
Планът трябва да реши проблема с „фрагментацията“ на банковия надзор и липсата на механизъм за ефективно вземане на решения, както се видя по време на финансовата криза (Барние даде за пример разделянето на Dexia SA).
Предложението изисква одобрение от страна на правителствата и Европейския парламент, преди да е влязло в сила. Според експерти обаче е спорно дали Комисията може да има такава власт в обобществяването на дълговете.
Според нейния план, борд, включващ националните надзорни органи ще преценява дали финансовото състояние на една банка се е влошило дотолкова, че да е нужна намеса и да препоръчва на Комисията да започне процедура спрямо фалиращите банки. Този борд ще решава за мерки като отписване на дългове, трансфер на активи и ще издава предписания на националните органи по банков надзор.
Междувременно Франция се обяви за директна рекапитализация на гръцките банки, с аргумента, че помощта от 6.8 млрд. евро, одобрена в понеделник, няма да е достатъчна. Много неща бихи били по-лесни, ако спасителният фонд на еврозоната вече бе в състояние директно да финансира гръцките банки, заяви финансовият министър Тиери Репентин пред „Ханделсблат”. Той има предвид фонда, известен като Европейски стабилизационен механизъм, който миналата година получи правото директно да рекапитализира банките.