Ако рамковото споразумение между Иран и шестте велики сили, насочено към ограничаване на деликатната ядрена дейност на страната, не доведе до окончателна договореност, това може сериозно да дестабилизира Ислямската република. Сериозни промени се очакват на пазарите на петрол и оръжие.

Разместване на пластовете

Директорът на ЦРУ Джон Бренан за първи път представи пред обществеността преценката на американското разузнаване за това защо Иран се е съгласил да сключи несигурното споразумение по ядрения въпрос, като каза, че иранският президент Хасан Рохани е убедил върховния водач аятолах Али Хаменей, че икономиката на Иран е „обречена да върви надолу“, ако не бъде постигнато разбирателство със Запада, пише в. „Ню Йорк таймс“, цитиран от БТА.
По негово мнение на Рохани, който беше преговарящ по ядрения въпрос, преди да стане президент, са му трябвали повече от две години, за да убеди доста по-изолирания Хаменей, че „шест години на санкции наистина са нанесли удар“ и че икономическото бъдеще заплашва ръководството на Иран.
Бренан също така предположи, че Хаменей, който не е говорил публично за споразумението, но и не е позволявал на хардлайнерите открито да се изказват против сделката, е направил внимателни политически сметки. Ако усилията за постигане на договореност се провалят или цената изглежда твърде висока, може да бъдат обвинени видни членове на правителството на Рохани, като се започне от главния преговарящ – външния министър Мохамад Джавад Зариф, изтъква вестникът.
Шефът на ЦРУ описа Рохани като човек, който е „известен с ангажирането си със Запада и е доста по-практичен и разумен“. Този възглед сигурно ще разгневи израелското правителство. През октомври 2013 г. в изявление пред ООН израелският министър-председател Бенямин Нетаняху нарече Рохани „вълк в овча кожа“, посочва „Ню Йорк таймс”

Откакто беше постигнато споразумението, надеждите на иранците за прекратяване на тяхната международна изолация нарастват толкова много, че ако то не доведе до окончателна договореност, може да се стигне до такъв сериозен смут, който да навреди на властите, въпреки че Западът е представян като виновната страна, казват анализатори и политици, цитирани и от Ройтерс. „Най-после свърши. Изолацията приключи. Икономическите беди приключиха. (Президентът Хасан) Рохани спази обещанията си“, каза студентката Мина Дерахашанде, която беше част от ликуващата тълпа в петък
Сега в Иран ще е по-трудно да се управляват народните очаквания, каза специалистът по Иран във Фонда „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон Карим Саджадпур. „Ако сделката не се осъществи, повечето американци няма да забележат, но повечето иранци ще бъдат съсипани“, каза Саджадпур. Постигнатата в Лозана несигурна сделка за поставяне на спирачки на ядрената дейност на Иран съживи надеждите за край на санкциите в замяна на ограничения за атомната му програма, като отвори пътя за икономическа реформа и международно признание.
Политици и анализатори казват, че Хаменей е одобрил „всяка предприета стъпка“ от иранските ядрени преговарящи, а напрежението ще се понижи, ако Хаменей подкрепи сделката. „Без одобрението на лидера иранският екип не би могъл да приеме рамковата сделка в Лозана. Между главните фигури, които вземат решенията, няма разрив във връзка с рамковото споразумение“, каза висш ирански служител, пожелал анонимност. Стоящите зад изборната победа на Рохани групи от върхушката – Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР), могъщи духовници и влиятелни политици – се обединяват в публичните си изявления в подкрепа на ядрената сделка. Председателят на парламента Али Лариджани каза, че събранието е „подкрепило сделката“, а главнокомандващият на иранската армия и близък съюзник на Хаменей генерал Хасан Фирузабади поздрави Хаменей за този „успех“ на иранските преговарящи и благодари на Рохани за сделката, съобщи полуофициалната осведомителна агенция Фарс
Но се увеличават и критиките към Рохани – твърдолинейни консерватори казват, че правителството не отстоява достатъчно силно позициите по въпроса за ядрената програма. „Иран разменя готов за състезание кон за друг със скъсани юзди“, каза главният редактор на твърдолинейния ежедневник „Кайхан“ и съветник на Хаменей Хосейн Шариатмадари, цитиран от Фарс.
„Хаменей ще продължи да подкрепя иранския екип, заклеймявайки същевременно Америка при първата си публична поява“, каза анализаторът Саид Лейлаз в Техеран, имайки предвид публичните речи на Хаменей, целящи да успокоят хардлайнерите. Откакто отношенията с Вашингтон се сринаха след ислямската революция в Иран през 1979 г., враждебността към Съединените щати винаги е била обединяващ фактор за иранските хардлайнери. Но инфлацията, безработицата и липсата на инвестиции в резултат на санкциите убедиха Хаменей да подкрепи усилията на Рохани да намери допирни точки с големите сили по ядрения въпрос.
„Главният приоритет на Хаменей е да запази собствената си власт и върхушката“, каза анализаторът Хамид Фарахваши. „Рохани ще бъде изкупителната жертва на Хаменей, ако сделката се провали“, заяви той.
Дори правителството да успее да убеди хардлайнерите да приемат предварителната сделка, може да се окаже по-трудно да бъде мотивирана нацията, ако преговарящите не съумеят да постигнат окончателно споразумение през юни, казаха служители и анализатори
Много иранци смятат, че евентуална ядрена сделка ще бъде билет на Иран за излизане от икономическата изолация. Хиляди танцуваха по улиците миналия четвъртък, скандирайки „Рохани, Зариф, вие сте нашите герои“, след като беше постигнато рамковото споразумение. Но вече са налице признаци, че Иран и великите сили имат различни виждания за това какво е било договорено, особено за скоростта, с която да бъдат премахнати санкциите.

Русия очаква свиване на енергийни приходи

„Стратфор” коментира предпазливата позиция на Русия. Москва няма интерес от намиращ се в съседство Иран, разполагащ с атомни оръжия, но откритата заплаха от неограничавана иранска ядрена програма и враждебните отношения между Вашингтон и Техеран осигуряваха точно тази степен на разсейване, от която Москва се нуждаеше. Екипи руски атомни експерти изостряха апетита на Иран за атомна енергетика за мирни цели с предложения да построят допълнителни атомни реактори. Руските банки свършиха своята част от задачата да помогнат на Иран да заобикаля финансовите санкции. Руският план като цяло бе не да помага на Иран да построи бомбата, а да използва славата му на опасен играч в Близкия изток, за да привлече САЩ в преговори по въпроси, които са жизненоважни за интересите на Русия в областта на националната сигурност. Така че, ако Вашингтон искаше да разреши иранския си проблем, трябваше да се оттегли от теми като противоракетната система в Централна Европа, която в началото Москва оценяваше като първата от няколко американски хода за обграждане на Русия.
Нещата очевидно не се развиха според руския план, смята агенцията.

Вероятността САЩ и Иран да постигнат споразумение това лято означава, че в крайна сметка до пазара ще стигнат допълнителни барели ирански петрол, които още повече ще понижат цените.
Нека бъде ясно, иранският петрол няма да наводни пазара веднага след подписването на сделката. Според оценки Иран има около 35 милиона берела петрол на склад, които бързо могат да бъдат извадени, след като европейците вдигнат санкциите върху износа, а американците ги смекчат. Иран обаче ще има затруднения, когато се опита да възстанови работата на петролните си полета. Модерните техники за възстановяване на замразените полета изискват пари и инфраструктура, които е трудно да се намерят, докато цените на черното злато се движат около 50 долара за барел.
При сегашните условия Иран може да добива около 400 000 – 500 000 барела дневно в течение на годината, но това ще бъде постепенен процес, тъй като Иран и неговият разбит енергиен сектор трябва да се конкурират с други за чуждестранните инвестиции. Американските инвеститори вероятно ще останат ограничавани от базовия закон за иранските санкции поне до края на 2016 година, когато ще изтече действието на закона. Европейските и азиатските инвеститори ще бъдат сред първите, които ще започнат да възстановяват петролните полета на Иран, докато Техеран прави очакваното от него за подобряване на договорните условия и за компаниите има смисъл от икономическа гледна точка.

Битка за оръжейния пазар на Иран

Само ден след обявяването на рамковото споразумение за Иран, руската държавна агенция Риа Новости публикува материал, в който цитира Игор Коротченко – ръководителя на московския Център за анализ на световната оръжейна търговия. Той посочва, че би било „напълно логично развитие“ Русия да стигне до идеята да продава на Иран ракети земя-въздух S-300, ако ембаргото бъде вдигнато. Заплахата със S-300 беше нещо много по-важно, когато САЩ трябваше да гарантира надежден военен отпор срещу Иран. Ако САЩ и Иран постигнат разбирателство, то това неутрализира руската заплаха с политически средства, според Стратфор, която твърди, че руското влияние в региона намалява. Подкрепата от Москва за правителството в Сирия все още е актуална, а страната ще продължи да ухажва страните в региона с оръжейни сделки както от политически, така и от икономически съображения. Дори при това положение свалянето на сирийското правителство не е в списъка със задачи на Вашингтон, а страни като Египет все още не са определили приоритетите в отношенията си със САЩ.

Но според „Независимия газета“, която цитира мнението на Раджаб Сафаров, директор на Центъра за изучаване на съвременен Иран, решението на Путин е изпреварващ ход, защото по всичко личи, че санкциите срещу Иран ще бъдат снети. А след това към иранския оръжеен пазар ще се втурнат и западните компания – „да спечелят милиарди долари“. „Безусловно това решение открива огромни възможности за руския военнопромишлен сектор. Това е сигналът на Кремъл, че по направление Иран е дадена зелена светлина“, казва пред вестника експертът