Проучване по поръчка на Sueddeutsche Zeitung показа, че германските икономисти са много по-близо до американските, отколкото се предполага.
Растящ брой вярват, че редуцирането на дългове работи по-добре, когато икономиките растат – възгледа, споделян от икономисти като Пол Кругман и Йозеф Стиглиц.
По-голямото мнозинство подкрепят ЕЦБ в покупката на държавни облигации въпреки съпротивата на Бундесбанк и водещите икономисти в страната. Не смятат, че увеличаването на лихвените проценти е добър инструмент срещу спекулативните балони.
От началото на финансовата криза разликата между привържениците на стриктната парична и фискална политика, какъвто е германският финансов министър Волфганг Шойбле и пропонентите на евтините пари се засилиха. В първата група са и президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, директорът на Ifo Institute ХансВернер Син и ръководителят на германския Съвет на икономическите експерти Кристоф Шмит.
Но изследвантео сред 1000 германски икономиста показва, че повечето не подкрепят това, което се смята за типично германска позиция. Изследването е проведено от портала WirtschaftsWunder в сътрудничество с германската асоциация на икономистите.
Германия отдавна е упреквана, че налага на цяла Европа политиката на икономии. Американската позиция е, че провеждайки политика на търговски излишъци като следствие Берлин спира възстановяването на световната икономика.
Изследването показва, че само 12.6% твърде подкрепят официалната германска политика. А една пета са склонни да споделят мнението на американските си колеги срещу съкращенията.
Преди пет години подобно проучване показа, че почти 18% от германските икономисти са смятали, че правителство може да стабилизира икономиката като повече или по-малко в зависимост от икономиката. След това процентът на тези, които подкрепят този възглед нараства до 36%. Повече от половината смятат, че стимулирането на икономиката има смисъл, най-малкото в извънредни случаи като глобалната рецесия след краха на Леман Брадърс.
Дали е по-добре първо да се направят сериозни икономики или първо да се стимулира икономиката?
Ясно нараства делът на тези, които смятат, че държавният дълг може да бъде намален по-добре във време, когато икономиката се справя добре – което е тезата на Пол Кругман. 70% от германските икономисти са съгласни с тази позиция,докато през 2010 г. делът им е бил 60 на сто.
Докато Бундесбанк се противопоставяше на намаляването на лихвените проценти и количествените облекчения, много германски икономисти възприемат американския подход. Според две трети централната банка трябва да интервенира като кредитор от последна инстанция, за да предотвратява паническа разпродажба на пазарите. Но 27% изобщо отхвърлят подобни намеси.
Само 36% смятат, че ЕЦБ не е трябвало да изкупува ценни книжа. Повече от половината намират решението за подходящо, макар че според една трета централната банка е надхвърлила мандата си.
По друг въпрос, който предизвиква разделение – германските търговски излишъци, икономистите също възприемат позиция по-близка до критиките на САЩ.
През 2014 г. Германия формира рекорден излишък от 220 млрд. евро. Според Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, страната трябва да внася повече, мнение, което федералното правителство не споделява. Само една пета от германските икономисти смятат, че търговският излишък не е проблем. Други 30% признават, че това не е добре, но твърдят, че това е проблем на страните с дефицит.
Едно обяснение за тази конвергенция може да е факта, че делът на германските икономисти, които са работили извън страната е нараснал с 10 процентни пункта и сега това са почти две трети.
