Истерията около актуализацията на бюджета достигна високите тонове днес, след вълна от крайни коментари и оценки на ветото на президента. Темата ще остане гореща до края на следващата седмица, когато трябва да се състои заседание на парламента по искане на 77 депутати от ГЕРБ (от общо 97).

[textblock style=“1″

При актуализацията дефицитът бе увеличен с 493 млн. лева до 2% от БВП, за сметка на увеличаване на разходите с 200 млн. лева и намаляване на планираните приходи, предимно от ДДС и акцизи, но ръст на неданъчните приходи (основно дивиденти). Предвидено е и увеличаване на приходите от квоти парникови газове, които обаче минават транзитно през бюджета и не влияят на дефицита.

[/textblock] Странното решение на председателя на Народното събрание Михаил Миков да насрочи извънредно заседание на парламента по ветото върху бюджета чак на 30 август постигна нещо, което доскоро бе почти невъзможно: направи така, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да изглежда като отговорен държавник на фона на БСП и част от опонентите й, заети с политически препирни. В мотивите си към искането на ГЕРБ написа очевидното: „Основание за това ни дават изказвания на премиера Орешарски, че ще е налице „забавяне с неблагоприятни последици за страната“. В писмо до медиите Министерството на финансите също твърдеше, че забавяне на актуализирането на бюджета за 2013 г. ще доведе до неизпълнение на редица мерки, предвидени от правителството.“

При това ГЕРБ продължава да твърди, че актуализация в този размер не е нужна, но Борисов ловко използва ситуацията, заявявайки „ако не лъжат, щяха да се съберат веднага.“ И още: „Да не вървят на инат. Това са парите на хората, не са техни пари”.

БСП наистина трудно може да обоснове защо при положение, че актуализацията на бюджета е жизнено необходима, почивката на депутатите се оказа по-важна. Това е е само поредният подобен ход, който издава, че спорът за бюджета има малко общо с числата, разписани в него.

Финансовият министър Петър Чобанов, разбира се, настоява на числата и днес обяви нова поредица от данни, която мина почти незабелязано, тъй като спорът вече е на друго ниво. В писмен коментар по мотивите на ветото той заяви, че този акт на президента възпрепятства работата на правителството.

„Ветото ще ограничи времевия прозорец, в който  може да се привлече допълнителния дълг. Миналата година Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 милиарда лева. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията  ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на този ресурс.“, пише финансовият министър. Това обаче е аргумент в полза на незабавно заседание на парламента.

Чобанов дава обяснение и по вече обявения невъзстановен ДДС от 776 млн. лева към 30 юни, като заявява, че от него 457 млн. лева са текущ ДДС за май. Днес заместничката му Людмила Петкова заяви, че просроченият данък е 220 млн. лева, а текущият – 400- 450 млн. лева. През юли са възстановени 563 млн. лева, каза още тя.

В изявлението Чобанов съобщава, че деклариран ДДС за периода декември-май 2013 г. в размер на 450 млн. лв. не е събран. „Най-голямо увеличение на несъбрания ДДС се наблюдава за периода февруари-май 2013 г. – около 70%. Дори всички задължения по справки-декларации по ДДС да бъдат събрани от приходната администрация, почти същата сума следва да бъде възстановена на лицата, за да не плаща държавата лихви за забава за невъзстановен в срок ДДС.“ Част от обясненията, които МФ сега дава, трябваше да бъдат предоставени на публиката още преди внасяненто на проекта за актуализация, защото именно неяснотата в намеренията на кабинета допринесе за истерията.

Вицепремиерът Даниела Бобева също се включи в защитата на актуализацията. Пред БНТ тя съобщи, че само по договори за обществените поръчки са забавени плащания за 247 млн. лева.

Изтеглянето на заседанието през следващата седмица дава шанс да се чуят нови аргументи. Във вторник ще станат ясни резултатите от аукцион на ДЦК. Това е важен тест на настроенията на пазара след провалената емисия. След това се очакват и данните за БВП през второто тримесечие и е важно дали те ще потвърдят очакванията за умерен (1%) ръст на икономиката.