Брент падна под 78 долара за барел, отбелязвайки осма поредна седмица на понижение. Това е най-дългата му низходяща сесия от 1988 г. Цените ще продължат да падат и през първата половина на 2015 г., прогнозира Международната енергийна агенция, консултантска организация на 29 страни. Започнахме нова глава в историята на петролните пазари, заяви организацията.

Потъващите цени на петрола, който спадна с близо 30% от юни, няма да сломят режимите в страните – износителки,твърди шефът на Eurasia Group и известен експерт по политически рискове Ян Бремер. Правителствата в Русия, Иран, Саудитска Арабия или Венецуела не балансират на границата и стойността на суровината няма да промени позицията им по въпросите, които вълнуват САЩ, пише той за Ройтерс.
По-евтиният петрол няма да накара Иран да се предаде в преговорите за ядрената си програма. Първо, между участниците, както и преди има голяма пропаст. Второ, Техеран не е в безизходна ситуация, която да го накара да отстъпки, особено след като се появи подкрепа от Москва. Накрая, икономиката на страната повече или по-малко се стабилизира след идването на власт на новия президент.
Ако Владимир Путин реши да дестабилизира и по-нататък Украйна и да поддържа влиянието си там, нищо няма да му попречи. В обозримо бъдеще Русия е в състояние да понесе влиянието на западните санкции и ниските цени на горивата. Дори в условията на бягство на капитали и падаща рубла, на Путин му остават валутните резерви и поддръжката на масиje.
Саудитска Арабия също не се страхува от поевтиняването на петрола благодарение на големите резерви, а икономиката на Венецуела, макара и да усети допълнителна тежест, няма да рухне, ако петролът се задържи на ниво 75-80 долара за барел. Каракас има пространство за маневри и вероятно ще може да си позволи контролирана девалвация на боливара и да намери допълнителни средства за поддържане на икономиката.
В дългосрочна перспектива зависимостта на всички тези режими от петрола заплашва тяхното благосъстояние. Но всеки има своите трудности и преломни моменти, които не са неизбежни и не са взаимосвързани.
Впрочем всички тези държави имат един голям общ проблем – променящият се енергиен ландшафт засилва зависимостта им от Китай. Например, Русия, която вече се надява на кредити от Пекин, може да бъде тласната към китайските обятия от два фактора. Първият е отделянето на европейските потребители, които ще търсят алтернативни доставчици и шистовият бум в САЩ, който ще им позволи да ги намерят.
Ако разсъждаваме за глобалната енергетика, на китайските лидери не им е до геополитически въпроси. Те с удоволствие ще сключват необходимите им търговски сделки, без политически обещания. „Партньорството” за Китай и за Русия са думи с различно значение. Такъв делови подход към дипломацията от страна на Китай може да усили вакуума във властта в различни региони на света, а това ще доведе до още по-голяма нестабилност на енергийните пазари.