По-ниските цени на горивата няма да дадат значителен тласък на световния растеж през следващите две години, смятат експерти на Moody’s. Друг анализ, който се отнася до САЩ, показва, че последните периоди на падащи цени на петрола се асоциират с намаляващо индустриално производство.
Докато повишаването на цените на петрола със сигурност спъва икономическия растеж, понижението не е сигурен стимул. Известно е например, че 10 от последните 11 рецесии в САЩ са били предхождани от поскъпване на петрола.
Но обратното не е сигурно. Падащите цени на петрола имат някои положителни ефекти. Те понижават инфлацията и инфлационните очаквания. Това води до намаляване на номиналните лихвени проценти и може да предизвика повишено търсене за дълготрайните стоки, чувствителни към лихвените проценти като жилища и автомобили. По-ниските цените на петрола също така помагат да се намалят разходите в транспортния сектор и други индустрия, които са големи потребители на горива и битум и други деривати на петрола.
Съществуват и данни, показващи, че по-малките колебания в цената на петрола водят до увеличени капиталови разходи от фирмите.
От друга страна, по-ниските цени на петрола намаляват стимулите за добив и проучване в сектора, което е особено важно за САЩ през последните години, когато страната се превърна във водещ производител, отбелязва известният икономист Бари Ритхолц. Това има незабавен ефект върху инвестициите, несвързани с покупка на имоти. Броят на ротационните сонди за добив на суров петрол в САЩ е намалял с около 23,3% от средата на октомври 2014.
Анализ на Фед – Сейнт Луис проучва пет периода, несвързани с рецесия след 1983 г., при които цените на петрола се понижават. Те са ноември 1985-юли 1986 г. (-58.1% спад); януари 1997–декември 1998 (–58.4 %); юли 2006–януари 2007 (–26.3 %); март 2012–юни 2012 (–17.1 %); и август 2013–ноември 2013 (–12.1 %). Тези епизоди продължават от 2 до 23 месеца, като средното е 8.6 месеца.
Анализът (тук) пренебрегва всякакви потенциални трайни ефекти, тоест положителните или отрицателните последици от спада на цените на петрола, които се случват извън периода на спад на цените на петрола. Вместо спотовите цени, таблицата калкулира промяната на цената на придобиване (RAC) на суров нефт на рафинериите, от върха до дъното.
Таблицата показва разликата между минимална и максимална цена на бензина, измерена чрез индекса на потребителските цени, както и промените на растежа на промишленото производство, разходите за лично потребление и инфлацията. Ръстът на последните три показателя се измерва на база промяна за последните 12 месеца.
Средният спад на цените на петрола – от върха до дъното за съответния период, е 34,4%. Както се очаква падащите цени на петрола водят до намаляване на цените на бензина (макар и не със същата величина) и на инфлацията. Падащите цени на петрола също предизвикват по-бърз растеж на реалните потребителски разходи. И все пак, растежът на реалното промишлено производство намалява с около 0,3% по време на тези пет епизода на спада на цените на петрола. Но през последния епизод на падащи цени все пак имаме положителен растеж.
Рейтинговата агенция Moody’s пък смята, че проблемите на еврозоната и забавянето в Китай, Япония и Русия ще има по-голяма тежест. Като резултат те предвиждат растеж под 3% през тази и следващата година. Програмата за количествени облекчения на ЕЦБ ще бъде слаб стимул.
Слабото търсене означава, че компаниите трябва да предадат ползите от по-ниските енергийни цени, което ограничава потенциала за по-високи печалби, според агенцията.
