На фона на срива на световните пазари, породен от тревоги за растежа в Китай и световната икономика, някои локални огнища на несигурност също привличат внимание.
Президентът Реджеп Таийп Ердоган насрочи нови избори в Турция през ноември след като гласоподавателите не дадоха на неговата Партия на справедливостта и развитието мнозинството, с което тя бе свикнала. Неговото решение идва след провала на преговорите за съставяване на правителство.[textblock style=“1″]Въпреки че след военните удари изглеждаше, че Ердоган печели подкрепа, последните данни на Метропол не показват значителна преднина. Партията на справедливостта и развитието (AKP) ще има 41.7% в сравнение с 40.9% през юни, опозиционната Народнорепубликанска партия – 25.5%, Партия на националистическото действие – 15.7%, а прокюрдската Демократична партия на народите – 14.7 процента, повече отколкото през юни[/textblock]
Но Ердоган вече бе решил, че ще търси нови избори. Миналия месец той проведе война на изтощение срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), с която Анкара преговаряше за края на 30-годишните вълнения, като отстъпи на кюрдското малцинство голямо културно и самоуправляващо се пространство, пише FT. Кампанията изглеждаше като цинично търсене на националистическите гласове, докато се опитва да очерни като терористична прокюрдската партия, чийто елeкторален пробив осуети плановете на Ердоган да постигне конституционно мнозинство, за да превърне президентството в източник на еднолична власт.
Президентът никога не е бил човек, който приема Не като отговор, но сега капризното му упражняване на властта рискува да тласне Турция към хаос. Господин Ердоган каза този месец, че независимо дали на хората им харесва или не, властта се премества към президентството. „Има президент с фактическа власт в страната, а не символична.”
Той призовава за актуализация на конституцията пост фактум – малко като Червената кралица в „Алиса в страната на чудесата“, чиято предпочитана съдебна процедура е „първо присъдата – после решението”.

Лирата се обезцени през последния месец

Все още проучванията не дават индикации, че AKP, която сега е на 18 места от обикновено мнозинство, ще получи по-добър резултат през ноември, още по-малко голямо конституционно мнозинство. Шокът в юнските проучвания бе, че Народната демократична партия (HDP), про-кюрдската коалиция, която се разрастна до ляво движение, достигащо до светските млади хора в западна Турция, ще премине 10-процентната бариера, сложената, за да държи кюрдските партии извън парламента. Но HDP би преминала бариерата и само с кюрдските гласове. Има малко основания тези гласове да се върнат към AKP след репресиите срещу кюрдските гласове.
Парадоксално, Ердоган е лидерът, който направи най-много в опита да сложи край на враждата между турци и кюрди. Оръфаното двегодишно примирие с ПКК е приключило. Когато Ислямска държава уби 33 активисти на кюрдски културен център на сирийската граница миналия месец, ПКК, казвайки, че едно правителство, което отдавна оставя джихадистите да използват Турция като магистрала към Сирия, е съучастник, възобнови убийствата на полицаи и войници.
Правителството стартира само един въздушен удар срещу Ислямска държава в Сирия, но десетки срещу позиции на ПКК в Северен Ирак. Ердоган настоява, че сирийските кюрдски милиции, стражаващи се на страната на САЩ срещу Ислямска държава, но и съюзник на ПКК, са по-голяма заплаха за Турция, отколкото джихадистите. И все пак е малко вероятно това да защити страната от по-нататъшни репресии на Ислямска държава, докато Едроган координира на пресекулки своята политика в Сирия със САЩ. През последните 12 години, в рамките на т. нар. доктрина на неоосманизва Турция използваше проблемите в Близкия изток, за да засили своето влияние. Политиката й често противоречи на политиката на ЕС и САЩ, арабските страни също бяха настроени предпазливо.
Икономиката на Турция, със стагниращ растеж, потъваща лира и растящи разходи за външни заеми изглежда още по-уязвима. Въпреки че парламентът вече се разпусна, все още има отпор срещу президента. А Конституционният съд наскоро отмени забраната си на хиляди настойнически училища, част от чистката на ислямистките съперници.