Премиерът Бойко Борисов и престолонаследникът Мохамед бин Салман

Какъв бизнес има България в Саудитска Арабия

Посещението на правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов и бившия премиер Симеон Сакскобургготски в Рияд, столицата на Саудитска Арабия, даде повод за много пикантни подробности, които успешно прикриха важните въпроси около тази визита. Тя бе наречена историческа, вероятно с основание. Информацията за случилото се в Рияд, където за първи път български държавен ръководител се срещна с краля, обаче е оскъдна. Най-важната среща на премиера – с престолонаследника Мохамед бин Салман ал-Сауд завърши с много обещания и комплименти.

Като цяло медиите останаха в дълг към четящата публика, тъй като дори не зададоха въпросите, които една такава визита налага. Повечето от тях се задоволиха с констатацията, че визитата е успешна, защото  фактът, че саудитският крал е приел наша делегация е успех. Изключение бе  публикация в Капитал, според която (също и други неофициални източници) целта на срещата е договаряне на оръжейни доставки. Нямаше никаква конкретна информация за обещаните саудитски инвестиции. Вероятно поучени от историята с агнетата за Катар, министрите този път останаха верни на общите приказки.

От тяхна гледна точка подобна предпазливост може би е обяснима. Но работата е там, че дори тази визита да е била чисто протоколна, тя се случва при обстоятелства, които я правят знакова. България трябва да има сериозна причина да изпрати високопоставена делегация точно в момента, когато Саудитска Арабия е в центъра на вниманието в региона и някои действия на Рияд се следят с опасения от партньорите ни в ЕС.

За съжаление, две съвпадения помрачават надеждите за икономически ползи от срещите в Кралство Саудитска Арабия. Докато българската делегация бе в Рияд, Европейският парламент гласува незадължителна резолюция, призоваваща за оръжейно ембарго срещу КСА заради наложената от кралството блокада в Йемен, където милиони страдат от глад и холера. Саудитска Арабия затвори достъпа за доставки за Йемен след  като в началото на ноември прехвана ракета, изстреляна от хусите (шиитските бунтовници, подкрепяни от Иран) към Рияд. Впоследствие бе отворено едно пристанище. Българският премиер Бойко Борисов и външният министър Екатерина  Захариева не споменаха Йемен в изявленията си. Предвид факта, че като ротационен председател на ЕС България ще трябва да подготвя материалите за заседания, в които темата няма как да не бъде засегната, това е смущаващо. (В изказването на Борисов под мотото „Ние сме за мир“ обаче се загатва за конфликта с Катар по малко неясен начин.)

Безспорно ситуацията на Арабския полуостров е сложна и кралството държи много козове. Факт, че повечето страни от ЕС изнасят оръжие за Саудитска Арабия и това прави приемането на оръжейно ембарго трудно. Редица страни като Великобритания, Франция и Испания вече увеличиха доставките за КСА, което накара някои наблюдатели в София да твърдят, че България е закъсняла.

Второто съвпадение е свързано именно с това. Часове след българската делегация в Рияд пристигна британският премиер Тереза Мей. Това е второ нейно посещение за годината, което не е изненада предвид факта, че страната е основен партньор на КСА, официално подкрепя водената от арабската страна коалиция, и от 2015 г. насам е доставила оръжия за 4 млрд. евро. Британският премиер, която е подложена на силни критики в страната си за тези връзки, все пак  порица КСА за хуманитарната криза в Йемен.  За да балансира недоволството, британското правителство също така осигурява значителни хуманитарни доставки за Йемен (естествено, на много по-ниска стойност от оръжейните, но това е политиката).

Това не спира опозицията и активисти постоянно да поставят въпроса, че британски оръжия допринасят за цивилните жертви в Йемен и че Обединеното кралство продава принципите си за печалба. Но Лондон има дългогодишни стратегически позиции в района, което включва не само търговски връзки, а и сътрудничество в областта на сигурността, споделяне на разузнавателна информация и пр.

Къде би могла да се намести България на този фон? Информацията от срещите на външния министър Екатерина Захариева оставя впечатлението, че тя е говорила предимно за инвестиции с надеждата, че част от близо 2-та трилиона долара, заделени във Фонда за публични инвестиции на КСА, ще се насочат към България. В официалното прессъобщение се припомня, че по време на посещението на Доналд Тръмп в Рияд през май са били обявени инвестиции за 40 млрд. долара (отделно са договорените военни доставки). Нищо подобно обаче не се случи след посещението на Борисов в Рияд. Беше подписана само спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и протоколни документи. Нямаше споразумение за взаимна защита на инвестициите, каквито България е подписала с много страни в региона – от Ливан до Кувейт. (Тук е мястото да напомним, че България вече има опит с голяма инвестиция на суверенен фонд от региона, макар и от шиитска страна – тази на Оманския фонд в КТБ, за която сега се води дело пред центъра по инвестиционни спорове във Вашингтон. )

За разлика от Обединеното кралство България не е заявявила стратегически интереси в региона. Вероятно затова и министрите говореха за неизползван потенциал. Инвестициите са незначителни, а двустранната търговия напоследък е по-слаба отколкото с конкурентните страни в региона (виж карето). Интересно е обаче, че статистиката на КСА отчита по-голям внос от България, отколкото признатия от нас износ за Саудитска Арабия.

Дали все пак осигуряването на оръжейните доставки не са били водещият мотив за това посещение. Тезата изглежда логична, тъй като българската военна индустрия имаше три много добри години, но затихването на военния конфликт в Сирия кара мнозина да прогнозират намаляване на износа. В същото време под прякото ръководство на престолонаследника, нарчан още МБС, Саудитска Арабия обяви програма за модерниация на армията и не крие амбициите си да стане военна сила в региона.

И тук възниква още един въпрос – дали българската оръжейна индустрия (по-специално държавната такава), която в технологично отношение не е помръднала много от 80-те години насам, е готова за участие в търгове за модернизация. Или ще разчита на доставки на боеприпаси и пистолети за зони на прокси и войни и тлеещи конфликти. Защо държавата не заявява ясно намерения, така както го направиха големите сили, а вместо това министрите старателно избягват темата. Както и останалите въпроси и този опира до стратегическа визия.


Какво изнася България за Саудитска Арабия

Според данните на НСИ износът на България към Саудитска Арабия бележи пик през 2011 г., като тогава над половината от него (над 167 млн. долара) се е състоял от износ на нефтени масла, търговия, която сега е замряла. Тази година (до септември) са изнесeни стоки за едва 28 млн. долара според НСИ, който използва данни от митниците. Миналата година износът е бил за 66 млн. долара. Основните пера в износа са машини (арматурни артикули за тръбопроводи, котли и т.н.), мед и изделия от мед, шоколадови изделия, в отделни години – лекарства и превозни средства и т.н. Не се отчита износ на оръжия (група 93 по КН). НСИ отчита износа по цени FOB, които са по-ниски от цените CIF.

КСА

Източник: ITC

Саудитска Арабия

Източник: НСИ

А това са данните на ITC, които се основават на статистиката на UN COMTRADE (млн. долари).

Разминавания има и в отчетената структура на българския износ за Саудитска Арабия. Той се е състоял основно от оптични инструменти (на база течни кристали) и петролни продукти, в по-малка степен машини. Според огледалната статистика на кралството България е внасяла там предимно горива, машини, електрически машини и карбонати.

Още по-интересни са данните на саудитската статистика.

Те не само показват по-голям обем на вноса (цени CIF) от България отколкото е при НСИ – с изключение на рекордната 2011 г., но и показват, че от България е внасяно оръжие (скрийншот). Въпреки че на графиката това не е указано, от други статистически документи в този раздел се предполага, че стойностите са в риали. Те са преизчислени според курса спрямо долара, който е сравнително стабилен.

Най-загадъчната част от тази статистика е, че според нея България не е изнасяла минерални масла през 2011 г. за КСА. (Да се има предвид, че графиката е леко объркана, като е подредена по тримесечия и после по години, което може да създава грешни впечатления).

Данните на Междуведомствената комисия за експортен контрол в София (вижте документа тук) обаче рисуват съвсем различна картина. Докато през 2011 г. не е имало никакъв износ на оръжия за КСА, през 2016 г. той вече е на стойност 239 млн. евро или над една пета от общия износ на т. нар. ПСО (продукти, свързани с отбраната). Само за една година ръстът е със 159 процента. Саудитска Арабия става вторият пазар за българското оръжие след Ирак, като износът за кралството е двойно по-голям от общия износ на оръжия за Индия, Алжир и Египет – пазарите, които обикновено се посочват в докладите на Кинтекс и държавните заводи. Изнасяни са основно боеприпаси и взривателни устройства, бомби и ракети (МL3 и МL4), което съвпада с номенклатурата на „Дунарит“ и ВМЗ. Комисията включва както данни за износ, така и данни за транфер, което може да е някакво обяснение за драстичното разминаване с официалната статистика.

По данни на БНБ инвестициите на Саудитска Арабия в България са били на стойност 10.9 млн. евро (включва и финансови активи, както и недвижими имоти) в края на 2016 година и намаляват спрямо 2014 г., когато са били 15.8 млн. евро.

Въпреки оптимизма на министъра на туризма Николина Ангелкова, изразен по време на срещата с Принц Султан, който (освен че танцува със саби) отговаря за същия ресор, данните не сочат значителен обмен. Туристите на Саудитска Арабия не са в топ 50 нито в списъка на пристигащите у нас, нито пък има много българи, които посещават кралството. Туристите от арабската страна са по-малко от 5000 души годишно, колкото са били посетителите от Ливан (№50 в списъка на сайта на министерството) през първите девет месеца на тази година.


Кой е МБС?

Мохамед бин Салман ал-Сауд, 31-годишният син на саудитският крал, бе обявен за престолонаследник през юни, заменяйки на този ключов пост братовчед си Мухамад бин Найеф. Според неофициална информация, публикувана от Ройтерс, крал Салман е поискал отстраняването на племенника си заради неговата пристрастеност към лекарства, която пречела на трезвата му преценка. Повечето коментари отбелязват бързината, с която Мохамед бин Салман разчиства пътя си към трона, подемайки едновременно с това немислими доскоро реформи (като правото на жените да шофират). Една от първите му инициативи бяха масовите арести на над 200 благородници и висши служители за корупция, зад което коментаторите видяха средство за укрепване на неговата власт и потушаване на опозиционни настроения. Някои от арестуваните се откупиха, плащайки милиарди по споразумение с властите. Принцът престолонаследник също така бе един от първите, които бяха приети от Доналд Тръмп сред избирането му за президент на САЩ, явен знак, че след края на президентството на Барак Обама двете страни ще имат по-тесни контакти.

МБС, както го наричат западните медии, набра популярност още преди да бъде посочен за престолонаследник, особено с плана си за реформи в икономическата сфера, който включва и първично публично предлагане на акции от Saudi Aramco. Неговите амбиции се простират в две сфери – амбициозната програма за икономически реформи План 2030, която залага цели за диферсификация на икономиката, технологично развитие и намаляване на зависимостта от петрола. Второто важно направление е модернизацията на армията и превръщането на КСА в регионална военна сила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *