Европейската комисия предупреждава България, че трябва да осигури защитата на вложителите в затворената Корпоративна търговска банка и „достъпът им до техните депозити в следващите дни“. Това съобщиха bTV и редица други медии.

Писмото е подписано от името на генералния директор по „Вътрешен пазар и услуги“ Джонатан Фаул и е адресирано до подуправителя на БНБ Калин Христов и министъра на финансите в оставка Петър Чобанов.

Според него ключов момент в европейските банкови регулации е, че вложителите трябва да имат достъп до парите си в срок от 20 дни след като компетентните органи разкрият, че банката „не може да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи“.
Според българското законодателство изплащането на гарантираните влогове започва 20 дни след отнемането на лиценза на кредитната институция.

В момента действа старата директива за гарантиране на влоговете, което бе променена през 2010 г. Според тази директива схемите за гарантиране на депозити трябва да са в състояние да изплащат надлежно проверените искания на вложителите по отношение на неналични депозити в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи са установили, че дадена кредитна институция не е в състояние да изплати депозити, които са дължими и изискуеми поради причини, директно свързани с финансови обстоятелства. Това става не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че банката не е в състояние да изплати депозити. Има и втора хипотеза – ако съдебният орган постанови решение на база на финансовото състояние на банката, което спира правото на вложителите да предяват вземанията си (например, обявяване в неплатежоспособност). Както се вижда, текстът не е еднозначен и не може да се каже дали предвижда изплащане на депозити веднага след поставяне на банка под специален надзор и без да е установено, че тя е неплатежоспособна. Изплащането на депозити 25 дни след поставяне на банка под специален надзор би направило фалита й необратим в повечето случаи. Ако чиновникът, подписал писмото от името на Джонатан Фаул, е прав в тълкуването си, то Европейската комисия трябва да започне наказателна процедура заради това, че Законът за гарантиране на влоговете противоречи на европейското право или да се стигне до т. нар. инфринджмънт.

Според автора на писмото вложителите биха могли да търсят правата, дадени им от европейската Директива за схемите за гарантиране на влоговете пред българските съдилища, а също и да предявят искове срещу България за нанесени щети, което би изложило страната на „много голям финансов риск“. В писмото се напомня, че европейското право има предимство и се твърди, че европейските директиви имат пряко действие. Директивите имат действие след като бъдат транспонирани в националното законодателство, но поради върховенството на европейското право те имат пряко действие доколкото засегнатите могат да се позоват на тях в отношенията си с държавата пред съда.

Освен това в писмото се препоръчва частично изплащане на депозити, което обаче е предвидено в нова европейска директива, която трябва да влезе в сила догодина.

В писмото намеква още за възможни санкции срещу България.

То идва след като облигационерите на КТБ заплашиха със съд „за измама и изопачаване на информация“ във връзка с предстоящия падеж на облигациите на банката на 8 август. Облигациите са на стойност 150 млн. долара, но КТБ е започнала обратно изкупуване, така че задължението е намаляво до около 50-75 млн. долара.

Изплащането на гарантираните депозити е невъзможно без актуализация на бюджета, тъй като гарантираните депозити – 3.5-3.6 млрд. лева, са повече от средствата във Фонда за гарантиране на влоговете – 2.1 млрд. лева. Ако това не бъде направено, служебното правителство има само една опция, както вече писахме – да депозира част от фискалния резерв в търговски банки, които да дадат заем на Фонда за гарантиране на депозитите в банките.