На 23 юни предстои референдумът за излизане на Великобритания от ЕС, резултатите от който са по-несигурни от всякога. Вероятността британците да гласуват за излизане от ЕС е достатъчно висока, затова европейският бизнес внимателно анализира възможните последици.

Гунтрам Волф, директорът на влиятелния Институт Брьогел, посочва три заплахи от т. нар. Брекзит.

Първият въпрос е за икономическите последици от напускане на ЕС. Много международни компании, включително японският конгломерат „Хитачи“ обявиха, че ако спечели лагера на тези, които са за напускане, могат да преместят бизнеса си извън Великобритания. Някои американски банки в Лондон са казвали в личен разговор, че юридическият статут на Лондон в осигуряването на банкови услуги в ЕС е неизменна част от техния бизнес модел. В същото време основният търговски партньор на Великобритания е ЕС. Без съмнение, решението да напусне ЕС ще има големи икономически последици.
Мащабът на икономическите последии ще зависи от преговорите, които биха последвали решение за напускане. Ако Великобритания реши формално да започне процес на напускане на ЕС, ще са нужни две години да се договорят условията за развода. Това може да бъде последвано от няколко години преговори за установяване на нови търговски споразумения между Великобритания и основните икономически партньори, с които ЕС има търговски и инвестиционни договори (като Швейцария – б.р.).
Трудно е да се предвидят резултатите от всички нови договори. Но като се има предвид, че Великобритания е значително по-малка сила от ЕС трудно е да се вярва, че условията ще бъдат по-благоприятни за Великобритания. ЕС ще настоява на съблюдаване на правилата за управление на европейските пазари, ако Великобритания иска да търгува с него. За финансовите услуги ЕС и неговите институции вероятно ще опитат да преместят търговията в евро на континента, но могат да бъдат изкушени да отидат по-нататък и да наложат преместване на повече дейности.

Геополитически последствия от евентуално решение да се напусне ЕС са подценени. Европейският съюз е уникална конструкция, родена след Втората световна война, за да оформи един мирен континент на базата на закони и институции. От практическа гледна точка, тя се превърна в ежедневен форум за взаимодействие на държавниците на всички нива. Трудно е да се надценява значението на тази мрежа. В момент, когато конфликтите са се преориентирали от силови сблъсъци към „хибридна война“, мрежите, институциите, личното доверие и обменът на информация са се превърнали в основен елемент на стабилността.

И накрая, би било икономически и политически вредно за останалата част от ЕС, ако Великобритания напусне. Брекзит може да подхрани популистки настроения в други страни от ЕС. Ще нараснат исканията да се договарят специални отношения с ЕС при по-малко отговорности, но запазване на ползите от членството.

ЕС, и по-специално Германия и Франция , трябва да подготвят отговор на тези тенденции. Да се направи излизането от ЕС скъпо е един възможен подход, който някои страни могат да искат да преследват. Това ще изпрати сигнал, но ще струва скъпо не само за Великобритания, а и за континента, който отчаяно се стреми да запази бавното (икономическо) възстановяване. Затова политиците трябва да се фокусират върху подобряване на перспективите за икономически растеж на ЕС и повишаване на неговата демократична легитимност. Като цяло, гласуването за напускане на Великобритания ще бъде силно разрушително събитие както в икономически, така както и в политически план. Политиците по света трябва да бъдат подготвени.

[textblock style=“1″]Опонентите:

Много икономисти и организации – от Банката на Англия до ОИСР, но преди всичко британсото министерство на финансите, предупреждават за последиците от Брекзит. Но има една група, която убеждава в ползите от напускане на ЕС. Това е изследването на проф. Патрик Минфорд от Университета на Кардиф, което послужи като основа на публикацията ‘Economists for Brexit’ (2016). Минфорд твърди, че в резултат на увеличената търговия благосъстоянието на британците ще нарасне с 4%.
Той препоръчва да не сключват нови търговски споразумения след напусането на ЕС, а Лондон едностранно да отмени вносните мита и Великобритания просто да плаща митата, които други страни налагат на британския износ.
Това е най-лошият сценарий за повечето икономисти. Минфорд признава, че моделът предвижда, че това ще елиминира работни места в производството и увеличаване на неравенството.
Друго проучване – на London School of Economics, част от което е публикувано от VoxEU, показва, че ако след излизане от ЕС Великобритания търгува по правилата на СТО, то доходите на глава от населението в краткосрочен план ще намалеят с 2.6%. Докато при варианта с едностранно елиминиране на митата понижението ще бъде по-малко – с 2.3%.
Минфорд изчислява ползите по друг начин. Първо, той предполага, че британските потребители ще спечелят 10% при едностранно вдигане на митатата. Това не се основава на нивото на митата (3% средно), а на разликата между Великобритания и някои други страни, ато използва данни отпреди 14 години и твърди, че тези високи цени се дължат на търговските бариери на ЕС.
Тези оценки са критикувани за това, че приемат прекалено опростен модел на търговия, като пренебрегва продуктовата диференциация и допуска, че потребителите ще печелят от внос на по-евтини, но с по-малки изисквания за качество и безопасност стоки, например от Китай.

Сред останалите аргументи на защитниците на Брекзит е, че Великобритания ще спести нетни трансфери към европейския бюджет от 12 млрд. паунда годишно (при 7 млрд. паунда еврофондове, които страната получава). И разбира се, Лондон ще може да затегне имиграционната си политика, което мнозина икономисти също не виждат като добро решение за икономиката.

[/textblock]