През по-голямата част от човешката история бедните са били тези, които се бъхтят от работа, докато богатите аристократи се отдават на развлечения. Според Ханс Йоаким Вот от Университета в Цюрих през 19 век средният английски работник се е трудел по 64 часа седмично. Според това колко дълго работи човек е могло да се прецени колко беден е той, казва историкът.

Днес ситуацията е различна. Работните часове намаляват през последния век. Но богатите трябваше да започнат да работят, и то все по-дълго в сравнение с бедните. През 1965 г. човек с колежанско образование, който се стреми към богатство, е имал съвсем малко повече свободно време в сравнение с този, който е завършил само гимназия.  Но през 2005 г. завършилите колеж са разполагали с осем часа по-малко седмично от тези със средно образование. Според данни от изследването за използване на времето в САЩ американците, които имат образователна степен бакалавър или по-висока, работят два часа повече всеки ден от останалите. Други изследвания показват, че делът на американците с висше образование, които редовно работят повече от 50 часа седмично е нараснал от 24% през 1979 г. до 28% през 2006 г., но е намалял при тези със средно образование.

Има множество обяснения за това, пише „Икономист”. Едното е свързано с т. нар. ефект на заместване. По-високите заплати правят свободното време по-скъпо. Ако човек си вземе почивка се отказва от повече пари. От 1980 г. насам най-високите заплати нараснаха рязко, докато тези на дъното стагнират или падат. Растящото неравенство окуражава богатите да работят повече.

Правилото „Победителят взема всичко”, което доминира в съвременната икономика, усилва този ефект. Наградата за това, че сте създали по-добър продукт от конкурентите, е прекомерна (помислете за YouTube). Изследване на Питър Кун от Университета на Калифорния и Фернандо Лозано от Помона Колидж показва, че същото се отнася и за квалифицираните работници. Въпреки че те получават допълнително заплащане за извънреден труд, най-успешните служители, често тези, които работят най-дълго, могат да оберат печалбите. Докато през 80-те човек, работещ 55 часа седмично, е изкарвал 11 повече от този, който е отделил стандартните 40 часа (при една и съща длъжност), разликата е нараснала до 25% в началото на века.

Икономистите приемат, че ефектът на заместване трябва донякъде да бъде компенсиран от ефекта на доходите: тъй като по-високите заплати позволяват на хората да задоволят повече от материалните си нужди, те избират свободното време пред работата. Това може да се обясни и чрез идеята за пределна полезност. Но новите социални норми може да са преобърнали ефекта на доходите.

През 1899 г. Торстейн Веблен твърдеше, че свободното време е „почетен знак”. Богатите могат да възложат на други мръсната и досадна работа, която той нарича индустрия. Но днешните богати са ангажирани – с дейности като писане, филантропия и дебати.

Теорията на Веблен се нуждае от актуализация, според скорошно изследване на Окфордския университет. Работата в развитите икономики е все по-интелектуална и основана на знания. Има все по-малко тъпи дейности. Работата предлага предизвикателство и удоволствие, което преди богатите търсеха в развлеченията. От друга страна, свободното време вече не е знак за социална власт, а за безполезност.

Професиите, при които хората са най-нещастни са тези, които изискват най-малко умения. Удовлетворението от работата нараства с нейния престиж. Изследване на Арли Ръсел Хохшилд от Университета на Калифорния, Бъркли, показва, че мнозина предпочитат да са в офиса вместо да се мотаят вкъщи. Едно изследване през 2006 г. показа, че американците с доход над 100 000 долара на домакинство се отдават с 40% по-малко на “ пасивен отдих“ (като гледане на телевизия), отколкото тези, които печелят по-малко от $ 20,000.

Увеличеното свободно време отразява влошаването на перспективите за работа на по-необразованите работници. От 1980 г. те се пласират все по-зле на трудовия пазар. През 1965 г. процентът безработица при завършилите средно образование е било с 2.9 процентни пункта по-високо от висшистите, а днес разликата достига 8.4 процентни пункта. Поне за част от тях свободното време не е по тяхно желание.

Ефектът на доходите също се променя при хората с ниски доходи. Благодарение на информационните технологии вече са достъпни евтини домашни забавления (като телевизията), което означава, че те не трябва да работят по-дълго, за да си осигурят развлечения.

В България средната работна седмица е 42 часа по данни от 2008 г. и приблизително съвпада със средното ниво за ЕС. При наетите на непълен работен ден средната работна седмица е 21.6 часа, като надхвърля средното ниво в ЕС.

Разликата между заплащането на час на хората с висше образование (бакалавър и магистър) спрямо тези с начално образование нараства от 81% през 2002 г. на 140% през 2010 г. Разликата между висшисти и среднисти се увеличава от 65% на почти 100 процента (тоест двойно). Тази разлика е още по-голяма при докторите на науките, които вземат 3.3 пъти повече от хората с начално образование.

Ако през 2002 г. разликата в заплащането между хората с начално образование и завършилите средно образование е била едва 9%, през 2010 г. надхвърля 20 на сто.