БНБ е засилила проверките на местните банки като е поискала да получава информация два пъти дневно за изходящи парични преводи – поради опасения от възможен „заразен ефект“ от кризата в съседна Гърция, съобщава агенция Ройтерс, позовавайки се на три банкови източника в нашата страна.
Агенцията напомня, че България се разглежда като потенциално уязвима, тъй като повече от една пета от банкови активи в страната са гръцка собственост и с оглед на тесните търговски и инвестиционни връзки с южната си съседка.
Централната банка на България е отказала коментар.
Български лидери увериха гражданите, че са взети всички мерки за защита на банките. В изявление от 29 юни централната банка обяви, че банките с гръцки акционери са добре капитализирани и имат над средните нива на ликвидност. Според неофициална информация, те са били посъветвани да поддържат по-висока ликвидност.
БНБ поиска банките да докладват за изходящи парични преводи два пъти дневно, посочва пред Ройтерс банков източник. Когато имаме криза като тази в Гърция, централната банка (БНБ) трябва да бъдат по-бдителна и да следи внимателно активността на финансовия паричен пазар.
През миналата седмица всички български банки също започнаха да обявяват пред БНБ техния статус два пъти на ден, като това най-вероятно ще продължи, посочи трети банков източник. Всеки ден банките докладват на Централната банка, като сега представянето на тази информация е малко повече. При всяка ситуация на несигурност в регионален и глобален аспект, както и след изпадането на КТБ в неплатежоспособност през миналата година има увеличаване на тези предоставяни отчети, допълва третият банков източник на Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че България премина през собствена финансова криза в края на 90-те години на миналия век и отново през миналата година, когато четвъртият най-голям кредитор – „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) рухна под тежестта на масово теглене на депозити и паниката за кратко се разпростря към по-голям кредитор.
Миналата седмица Блъмбърг съобщи, също позовавайки се на на свои източници, че ЕЦБ е ще разшири подкрепата си до България и други страни в региона, които за заплашени от „заразяване“ поради гръцката кризата. ЕЦБ ще предостави на БНБ достъп до операции по рефинансиране, което означава, че банковата система може да получи евро срещу обезпечение.
Ежедневните данни от баланса на управление „Емисионно“ показват, че свръхрезервите на банките при БНБ са намалели през последните два месеца (няма скорошни данни за съпоставим период, доста влияят сезонни фактори, бюджетни плащания и пр.). Въпреки това излишъкът от ликвидност остава висок. Към 7 юли средствата на банките в БНБ са 9.75 млрд. лв. и са доста по-малко от средствата към 8 май и 5 юни (най-близките данни по седмичните баланси). За сравнение към 30 април те бяха 11.15 млрд., към 30 май – 10.49 млрд. лв., към 30 юни – 10.30 млрд. лева. Но към 30 май 2014 г. (преди кризата) банките държаха в БНБ 6.18 млрд. лв. Част от тези средства са минимални задължителни резерви, които зависят от привлечените средства, останалото са свръхрезерви.
Балансът на управление Емисионно е най-актуалната информация, която БНБ публикува. Последните данни от паричната и надзорната статистика са от края на май.
Междувременно в друг репортаж от Атина, Ройтерс съобщи, че банките ще останат без кешови наличности до дни. Запасите от пари в някои банкомати ще свършат още днес, според един източник на агенцията, а висш гръцки банков служител предполага, че парите в наличност ще стигнат за още ден-два. Освен това агенцията твърди, че четирите водещи банки на Гърция – National Bank of Greece, Eurobank, Piraeus и Alpha Bank – може да бъдат редуциране до две. И четирите банки са представени в България.
