На фона на продължаващите протести и провокациите на площад „Таксим“, падането на курса на турската лира и движението на фондовите пазари предизвикват по-малко вълнения. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган заплаши да „задуши спекулантите”, които искат да се възползват от влошената ситуация в страната, но заплахата всъщност е бягството на спекулантите. Ердоган, цитиран от „Сабах“ твърди, че зад протестите стои „лихвеното лоби“ и това напомня подобна спекулативна атака от миналата година, която обезцени турската валута над 1.9 лири за долар.

Турската лира от началото на юни е паднала с 6% спрямо долара. Водещият борсов индекс, Borsa Istanbul National 100 затвори вчера на 75,041.03, с 18% под максималното си ниво от 22 май. Днес той се повишава с над 2% и запазва ръст на годишна база от 34%.

След намесата на полицията на площад „Таксим” снощи курсът на турската лира скочи на 1,91 лири за долар и това предизвика реакция на Централната банка. Банката това проведе пет търга и пласира на пазара общо 250 млн. щатски долара. След решителната намеса на Централната банка курсът на турската лира се повиши до ниво 1,89 турски лири за 1 щатски долар.

Напрежението обаче остава, най-вече поради съмненията, че протестите ще изгонят туристите и чуждестранните инвеститори (в това число краткосрочни), на които разчита доскоро бурно растящата турска икономика. За това предупреди и „Мудис“, която две седмици преди протестите повиши рейтинга на страната до Baa3. Смята се, че за една седмица от Турция са изтеглени инвестиции за 1 млрд. долара, в т.ч. от фондовата борса.

За турското икономическо чудо безспорен принос имат либералните реформи, проведени от партията на премиера Ердоган, в това число отварянето към световните финансови пазари и приватизацията. През 2011 г., когато повечето западни икономики бяха в криза, Турция нарасна с 8.5%, подкрепена от реформите – например, намаляването на бариерите за стартиращ бизнес и премахмането на туристическите визи за руските граждани. Миналата година ръстът падна рязко до 2.5% като отглас на световната рецесия.

Чуждестранните компании доскоро бяха привлечени от политическата стабилност, като Microsoft, Coca-Cola, McKinsey, Boston Consulting Group и много компании за клинични изпитвания установиха регионалните си офиси в Истанбул, съобщава Би Би Си. А Pfizer обяви миналия месец, че мести европейската си централа от Брюксел в Истанбул.

Сега страховете за инвеститорите са големи, особено с оглед на факта, че след 2010 г. преобладава притокът на краткосрочен капитал – привлечен най-вече от високите лихви. Според анализатори страната се нуждае от 200 млрд. долара годишно, за да финансира дефицита по текущата сметка и чуждите задължения с настъпващ падеж. От началото на годината, 60% от тази сума е била покрита от горещи пари, а други 20% – от заеми от чужбина. Нетният външен дълг е 413 млрд. долара или около 51% от БВП. Миналия месец Goldman Sachs описа Турция като една от най-натоварените с дълг икономики в развиващия се свят.

Ревизирани данни вчера показаха, че икономиката е нараснала с 3 % на годишна основа през първото тримесечие спрямо 1.4 % пред последното тримесечие на 2012 г. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че растежът ще се ускори до около 3.5 % тази година и 3.75 % догодина. Това обаче са прогнози отпреди протестите.

Експерти, цитирани от AP, смятат, че край на количествените облекчения в САЩ също предпоставя риск за книжата на развиващите се пазари. Политиката на Федералния резерв понижи доходността на американските облигации и накара инвеститорите да търсят по-висока възвръщаемост на други пазари като Турция. [fb_button]