Бърз извод от публичното обсъждане на Наредба Н-18 между министъра на финансите и представители на бизнеса – не очаквайте скоро работещо решение.

Споделям обобщение на проблемите с тази печално известна наредба, идеи по какъв начин да се излезе от патовата ситуация и някои впечатления от този дебат. Те са важни в по-широк контекст, защото Наредба Н-18 се превръща в метафора за хаос и лоша регулация:

Бележки по поставените проблеми, свързани с Н-18

1. Представителите на бизнеса, участвали в дискусията на 10 февруари 2020 г., настойчиво бяха питани от министъра на финансите Владислав Горанов дали споделят „философията на наредбата“, с честите уточнения, че под философия има предвид борба със сивата икономика. Участниците, разбира се, казваха „Да, подкрепяме“, а при опита да продължат с „но“, обикновено научаваха, че става дума за детайли. Министърът обеща частните случаи да бъдат обсъдени в работен порядък на експертно ниво. Той самият, разбира се, не се интересува много от тях, но в знак на добра воля е готов да изслушва тъжбите на бизнеса. Изводът, който трябваше да последва: наредбата е правилна, остават само някои „фини настройки“ и проблеми, породени от неразбиране и скрита съпротива от сивия сектор.
2. Проблемът на Н-18 обаче са именно частните случаи, които тя неуспешно се опитва да обхване. Зачената като ad-hoc реакция на проблеми, установени в ресторанти и магазини, наредбата се опита да намери решение, което да „надгради“ до други, напълно различни сектори и бизнес модели. Тя бе наложена силово отгоре-надолу, а след като се установиха проблемите, започна безкрайна серия от корекции, разяснения и отлагане на срокове. Това създаде допълнителен стрес. Резултатът са множество изключения и разклонения, за които може да се прогнозира, че в резултат на предстоящите обсъждания скоро ще излязат от контрол. Прави впечатление, че по други поводи – например, диференцираните ставки, МФ настоява (до голяма степен правилно), че изключенията водят до трудно прилагане и риск от злоупотреби.
3. Повечето проблеми се отнасят главно до изискването за използване на одобрен СУПТО (по същество разрешителен режим). Чрез него приходната администрация иска да „подслушва“ в реално време отчетността на фирмите. Предполага се, че решението е било предизвикано от конкретни случаи на манипулиран софтуер, за което са намеквали на семинари представителите на НАП, каза го и министърът на финансите. В резултат държавата реши да регулира не само софтуера, който управлява фискалните устройства, а повечето видове бизнес софтуер – от най-простата програма за фактуриране до сложните ERP системи. Посланието е: ако искаш да криеш обороти, ще те върнем в 19 век. Такъв режим на отчетност на оборотите е екзотика в европейски мащаб, показва сравнението с други страни.
Тази концепция за СУПТО е свързана с два фундаментални проблема, които не могат да бъдат отстранени с доработки на наредбата (т. 4 и 5).
4. Това, което МФ нарича „фини настройки“, е груба намеса в бизнес процесите, направена без необходимото знание и компетентост. Проблемът е, че държавата ни казва как да работим, обобщи представителят на БАИТ Иван Аржентински, според когото това води до загуба на конкурентоспособност.
5. Въпреки че в НАП има регистрирани 900 СУПТО (повечето са вариации), това са предимно типови софтуери. Редица бизнеси (например онлайн търговците, но не само) ползват чуждестранен софтуер, който напълно съответства на нуждите им, но не и на представите на българската държава. НАП се опитва да намери решение за тях чрез т. нар. конектори, но това в редица случаи е трудно приложимо.
6. Наред с това съществува и проблем с изискването за изпращане на информацията чрез мобилна връзка до сървърите на НАП. Това е друго ново изискване от 2018 г. То също повишава рисковете за бизнеса, както показа инцидентът, пред който бяха изправени големите търговски вериги поради срив на сървърите на НАП.
В представите на приходната администрация това изискване работи перфектно, тъй като позволява на инспекторите от разстояние да следят как се отчитат оборотите в даден ресторант и ако има твърде малко фискални бонове в час пик или пропуснати УНП, да направят внезапна проверка. Но инспекторите едва ли имат същата представа за динамиката на работа в други сектори (например, консултантския бизнес), за да могат да възползват от предимствата на това скъпоструващо решение.
7. От самото начало МФ се опита да наложи едно решение за всички, вместо да приложи секторен и основан на риска подход. Тъй като МФ никога не предложи сериозна обосновка за необходимостта от СУПТО, можем само да гадаем по какъв начин, например, това изискване спомага за намаляване на сивия сектор при търговците на стоки с последващо гаранционно обслужване или туроператорите, където е налице силен интерес от клиентите да изискват и пазят фискалните бонове.

Бележки по технологията на вземане на решения чрез бизнес срещи

1. Обсъждането на 10 февруари бе закъсняло и в такъв формат то трудно можеше да замести липсата на оценка на въздействие на НИД на наредбата от 2018 г. – един от нейните първородни грехове;
2. До голяма степен проблемът с Н-18 се дължи на еднопосочна комуникация/липсваща обратна връзка. Оставайки на ниво „правилна философия“ и неспособно да направи разлика между цел и подход, МФ не успя и вероятно никога няма да успее да види неприложимостта на предложеното решение. В НАП е вероятно да разбират проблема, но те са ограничени до ниво „детайли“.
3. Дискусията на 10 февруари не помогна за намиране на решение, по-скоро ще циментира позицията на МФ и ще има PR ефект. От опит знаем, че ако искаме да постигнем нещо от оперативка, заседание или дискусия, трябва да имаме дневен ред (точки), варианти на решения, аргументи; добре е да разполагаме с предварително проучване или анализ… Ако тези елементи не са налице, то единственият начин да се спаси дискусията и времето на участниците е председателстващият да прави обобщения, да задава насочващи въпроси и да откроява проблемите, които изискват допълнително проучване. Това не бе направено, което ни прави песимисти за следващите обсъждания.
4. Не е трудно да се предвиди, че изправени пред въпроса „а вие подкрепяте ли борбата със сивия сектор“, повечето представители на бизнеса ще избегнат конфронтация с МФ. Освен това за част от бизнеса изискванията на наредбата са пазарна възможност. Разнобоят в позицията на представляващите БСК бе показателен в това отношение.
За съжаление, подобни срещи рядко водят до резултат. Много често представителите на бизнеса не се се опитват да видят голямата картина, не обобщват проблемите (така че да ги разберат дори в министерствата) и не настояват за план от последващи действия. Все пак на срещата на 10 февруари имаше поне трима участника, които се опитаха да предложат конструктивен и обобщен поглед върху проблемите, но точно те останаха нечути.
5. За да се получи работещо решение, МФ и НАП имат нужда от повече информация, която само бизнесът може да им даде. Така че първа стъпка е тази оценка, която не бе направена преди две години. Втора стъпка е да се оценят алтернативите на СУПТО. Трета стъпка е да се диференцират изискванията на наредбата според начина на работа (дистанционни продажби, разносна търговия, доставки с отложено плащане, доставки с периодично изпълнение и т.н.), според наличието на други, секторни изисквания за отчетност и според риска. Възможно е да се мисли за браншови стандарти.
Но това едва ли ще се случи – до голяма степен поради мнителност. Или по думите на г-н Горанов: „Ще дойде време да си имаме доверие, а дотогава ще има Наредба Н-18.“