Близо половината на българските младежи не разбират смисъла на това, което четат, показаха резултатите от международните тестове PISA. България се класира след Мексико и е последна в ЕС.
Въпреки че тестовете са обект на критика поради тяхната формалност и краткосрочна ориентация (виж тук), неуспехът на България трудно може да се обясни с несъвършенствата на методиката. Нито бихме могли да твърдим, че неуспехите на българските ученици се дължат на тесния фокус на PISA върху измеримите резултати, докато остават неотчетени стремежите на тийнейджърите към повече креативност или критическо мислене.
Представяне на резултатите за България
Свали файла
Повече пари все още не означава по-добри резултати
Данните показват, че след известно стабилизиране на резултатите през 2012-15 г. (тестовете са тригодишни), е налице рязко влошаване на резултатите, особено по природни науки.
Дори средните резултати на профилираните гимназии не се доближават до средното за страните, включени от изследването на ОИСР.
Правителството обещава да увеличи заплатите на учителите с още 17% през 2020 г., но въпреки това резултатите не идват. Не помага дори програмата за завръщане на децата в училище, макар това да е едно от малкото системни усилия. Разбира се, следва да се има предвид, че усилията за реформиране на системата предполагат лаг от поне няколко години (според МОН от 6 до 9) преди дадат резултат. Но въпреки това тестовете показват, че трябва да се променят много повече неща.
Това не е само български извод. Не е нужно да се харчат повече ресурси, а да се акцентира на ефективното им използване, заяви при представянето на резултатите генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия.
Образованието зависи от средата
България е в групата страни с нисък резултат, който до голяма степен е повлиян от социално-икономическия статус (горната графика). Средата, в която живеят, социалният и образователен статус на родителите, книгите в дома оказват влияние, коментираха при представянето от МОН. Наистина, при наличието на все повече деца, чийто роден език не е е български, трудно може да се очаква подобряване през следващите години. За много от тези деца единственият допир до знания е училището (когато го посещават). Това се дължи както на икономически, така и на културни особености. Книгите отдавна са екзотика за много от българските домове. През 2018 г. са издадени детски книжки, включително научно-популярна литература в тираж 348 хил. бр. – тоест по една книга на две деца – и това дори е подобрение спрямо 2013 г., когато новите издания са били 124 хиляди. Телевизията и социалните мрежи определят културната среда извън училище. Читалищата са в упадък.
От анализа на МОН се вижда, че само в един от разрезите, а именно семействата, които разполагат с повече от 200 книги, имаме доближаване до средните резултати за ОИСР. Интересно е сравнението с резултатите на деца, чиито родители имат висше образование – те също остават под средното за ОИСР. Въпреки това разликата между резултатите на деца, чиито родители имат основно или висше образование е по-голяма, отколкото разликата по етнически признак.
Трансформиране на знания в умения
От МОН посочват и други причини за ниските резултати – от това, че няма външно оценяване по природни науки до дългите ваканции.
При представянето на резултатите отново бе повторен добре известния факт, че българската образователна система е ориентиране към зазубряне на факти, а не поощрява способността към мислене. Учителите трябва да променят методите си на преподаване, казва министърът на образованието Красимир Вълчев. МОН не коментира претоварените учебни програми и обемистите учебници. Според учителите материалът е твърде много и не остава време за затвърждаване на знание.
По парадоксален начин един от примерните въпроси в теста демонстрира това. Това е въпросът дали на болна кокошка може да се дава аспирин. Заради него социалните мрежи и дори медии, които би трябвало да проверяват повече информацията, взеха на подбив съставителите на теста. Всъщност въпросът е адекватен. Той разиграва въображаем диалог по темата в интернет форум и от учениците се очаква да кажат не дали трябва да се дава аспирин (зазубрено знание), а какъв е смисълът на въпроса, кой дава адекватен отговор, кой от участниците във форума използва въпроса, за да рекламира бизнеса си и т.н. (способност за осмисляне на текст).
Само 2.4% различават мнения от факти (при 8.6% средно за всички страни), показват резултатите. Това предизвиква размисли за способността на бъдещите възрастни да правят лични и професионални избори, да ръководят екипи и процеси и дори да участват на избори.
PISA Резултати за 2018 г.
Защо отстъпва Финландия
Някога пример за подражение – първо място по четене през 2000 г. , след 2006 г. Финландия започна да отстъпва в резултатите от тестовете PISA. Но все пак е сред водещите страни в ЕС, наред с изгряващи звезди като Полша.
В същото време други страни, специално тези от Азия запазиха позициите си. Част от обяснението е свързано с дългосрочни процеси, които са започнали преди 2000 г., но тогава системата още е използвала предимствата на по-ранните образователни модели. Това постави под въпрос предимствата на често изтъквани особености на финландската образователна система като късното начало на учебния ден, липсата на домашни и тестове и по-дългите почивки. Друго обяснение е свързано с това, че финландското образование насърчава по-неформален и по-практически ориентиран подход, докато тестовете на Pisa са стандартизирани.
Няма магическа пръчка
Ако съществуваше магическа пръчка м за подобряване на образованието, тя би била открита досега. И все пак това не означава, че подобрението е невъзможно или че няма какво да се научи от PISA. Множество държави видяха, че техните резултати нарастват или падат без драматична културна промяна. И както показват данните, част от причината за липсата на цялостно подобрение, въпреки увеличените разходи, е, че над определено ниво (около 60 000 долара на ученик, кумулативно на възраст между шест и 15 години) няма голяма връзка между разходите и тестовите резултати.
Голям проблем е, че много образователни министри все още обръщат твърде малко внимание на фактите. Други са ограничени поради това, че трябва да се вслушват в мненията на учители и родители, които не винаги знаят най-добре.
