На фона на общото безпокойство, че навлизането на отрицателните лихви в еврозоната в още по-дълбока територия, италианските и други южноевропейски банки могат да окажат относителни победители, коментира FT.

Отрицателните лихвени проценти бяха въведени за първи път в региона през юни 2014 г., за да принудят банките да отпускат повече  заеми. Миналата седмица ЕЦБ понижи до -0.5% лихвата по излишните резерви, които банките паркират при нея, но въведе две нива, така че ефективно изключи някои депозити от облагане. Това ще има различен ефект върху банките в еврозоната.

Една тактика, която италианските банки биха могли да използват, е да продават краткосрочни държавни книжа с отрицателна доходност и да депозират средствата в ЕЦБ без лихва.

Те могат и да се възползват от третия кръг на свръхевтини „целенасочени операции по дългосрочно рефинансиране“ (TLTRO III). При това ново улеснение банките могат да вземат пари назаем за три години при минус 0,5 на сто, след което да ги депозират в централната банка, като прибират разликата.

„ЕЦБ в действителност създава възможност за кери трейд“, коментира пред FT Киан Абдухосеин от JP Morgan, добавяйки, че банките в периферията на еврозоната ще могат да паркират 55 милиарда евро в механизма на ЕЦБ, освободен от отрицателна лихва. Около 43 млрд. евро от тях са разположени в италиански банки, а останалата част е в Португалия и Гърция, според неговите изчисления.

Миналата седмица Блумбърг съобщи, позововайки се също на анализа на JP Morgan, че банките в еврозоната ще спестят 1.7 млрд. евро поради изключването на част от резервите при ЕЦБ от облагане с отрицателна лихва (т. нар. tiering). Този ефект е най-голям като процент от печалбата за Дойче банк (поради това че рентабилността й е ниска), като значителни са ефекти и при Уникредит, Сосиете Женерал, ИНГ и Райфайзен.

Банковите лобисти въпреки това смятат, че изключението не помага особено и ЕЦБ вреди на индустрията, която вече е слаба.

През 2018 г. европейските банки платиха отрицателна лихва от 7,2 млрд. евро лихва за депозитите си в ЕЦБ, според Асоциацията на германските банки. Лобистката група изчислява, че двустепенната система (tiering) ще намали разхода им до 5 млрд. евро, тъй като ЕЦБ няма да начислява отрицателни лихви върху депозити за около 800 млрд. евро.

Ханс-Уолтър Питърс, председател на Асоциацията на германските банки, посочва, че 2,3 млрд. евро годишни разходи за германските банки от отрицателни лихвени проценти през 2018 г. са равни на близо 10 на сто от годишната печалба от сектора преди данъци.

Германските банки са засегнати най-силно в Европа от отрицателните лихви, тъй като държат около една трета от общия депозит на ЕЦБ. 

Дойчебанк обикновено държи 75-100 млрд. евро в ЕЦБ, което означава, че при -0,4%, колкото бе ставката досега, това й е струвало около 400 милиона евро през 2018 г. Според новия режим разходите ще се намалят приблизително наполовина, според JPMorgan, което ще увеличи очакваната брутна печалба през 2020 г. с 10 на сто.

Но това е може би малко утешение на фона на заявката, че отрицателните лихви ще останат и след средата на 2020 г.