Кристин Лагард, бъдещият президент на ЕЦБ, ще продължи политиката на парични стимули, стана ясно при изслушването й в европарламента. Такива бяха и пазарните очаквания при нейната номинация в началото на юли. В сряда тя получи одобрението на евродепутатите от комисията по икономически и парични въпроси – необходима стъпка преди окончателното гласуване в пленарна зала.

Сходни възгледи

Лагард и Марио Драги, сегашният президент на ЕЦБ, имат сходни възгледи по много теми. Тя например е заявявала, че паричната политика трябва да остане стимулираща, докато инфлацията е под целта и, че тя е най-ефективна, когато е подкрепена от стабилна фискална политика, която насърчава устойчив дългосрочен растеж. Скорошен доклад на МВФ посочва, че ефектите от отрицателните лихви и политиката на ЕЦБ като цяло са положителни.

Лагард отбеляза, че макар количествените облекчения, предприети от ЕЦБ, да са довели до някои негативни ефекти, цялостните резултати от тази политика са положителни и тя очаква тази “много благоприятна позиция да се запази за дълго време“. Сред приносите тя посочи нови 11 млн. работни места, създадени след 2013 г. и допълнителен ръст на икономиката с 2 процентни пункта. Пред евродепутатите тя каза, че трябва да бъдат предложени нови инструменти за преодоляване на кризата като неконвенционални парични мерки, които да бъдат интегрирани в националните парични политики.

Бъдещата ръководителка на централната банка на еврозоната, все пак бе доста предпазлива по въпроси, засягащи паричната политика, особено в конкретиката, посочвайки, че това е в пълномощията на Управителния съвет. Но заявявайки, че е необходима гъвкавост, тя даде сигнал, че ще подкрепи преразглеждане на целта на паричната политика, която сега е формулирана като близо до, но по-малко от 2% инфлация. Дискусията от последните месеци (не само в еврозоната) е за т. нар. симетрия, тоест дали целта да е под 2% или средно 2%, което би позволило временни превишения.

Нови приоритети

Лагард, която за разлика от предшествениците си, не е икономист (тя е адвокат) и няма опит в централна банка, говори повече като политик, отколкото като финансист. Това обаче не се дължи само на нейния бекграунд. Марио Драги, който е доктор по икономика, също неведнъж е посочвал, че усилията на централната банка трябва да бъдат подкрепени от структурни реформи и от фискалната политика.

Лагард отиде по-далеч. Пред евродепутатите тя говори обстойно за предизвикателства като климатичните промени и социалното включване. Тя подчерта, ще се бори за това климатичните промени да се превърнат в приоритет за ЕЦБ, имайки предвид, че те могат да доведат до „критични рискове на макро ниво“. Финансирането на екологичния преход е нещо, което всички икономически субекти, включително ЕЦБ, ще трябва да поставят като приоритет. Това увеличава шансовете за инициативи като зелени облигации, които – при наличие на политическа воля и съобразяване с чл. 123 от ДФЕС, могат да станат предмет на изкупуване при следващ кръг на количествени облекчения.
Лагард посочи още, че е време да бъде преразгледана паричната политика на ЕЦБ с оглед на предизвикателства като небанковото кредитиране, финансовите технологии, криптовалутите.

Тя също така говори за „инструмент за разпространение на технологиите и увеличаване на заетостта, като, разбира се, намаляваме социалния дъмпинг“ и се обяви за „данъчни политики, които могат да стабилизират нашите икономики и да облекчат паричната политика“. Много от това надхвърля сферата на дейност на ЕЦБ (вижте повече тук).

Нов стил

Умел преговарящ и комуникатор, но с малък опит в паричната политика, Лагард би се изправила пред предизвикателства, които се усложняват от почти изчерпания арсенал на централната банка.

Тя даде ясен знак, че разчита на уменията си да говори с публиката и да балансира интересите, а не толкова на познанията си по финанси. Това силно увеличава ролята на Управителния съвет на ЕЦБ, който не е толкова единен по въпроса за необходимостта от нови парични стимули.

В МВФ тя дълги години се ослянаше на познанията на бившия главен икономист Оливие Бланшар, а през последната година – Джита Гопинат. В шестчленния изпълнителен съвет на  ЕЦБ след изтичането на мандата на Питър Прат и предстоящото напускане на Беноа Кьоре тя остава да разчита на  Филип Лайн, бивш председател на централната банка на Ирландия и професор в Тринити Колидж. Но въпросът е дали тя има компетентността да разграничи добрите и лошите съвети, коментират неназовани източници на NYT.

Очаква се Лагард да поеме поста за осем години от 1 ноември.