ЕЦБ обяви ново наливане на ликвидност в икономиката на еврозоната след като последните данни показаха забавяне. Повишението на лихвените проценти ще започне най-рано през 2020 г. Това означава, че и българските банки вероятно ще запазят сегашните лихвени проценти поне до края на годината, което ще се отрази на пазара на имоти, който спадна през зимата.

Само допреди няколко месеца централната банка се готвеше да започне да повишава лихвените проценти (след лятото на 2019 г.), както и да започне да съкращава баланса си, като не реинвестира средствата от погасяване на притежаваните облигации.

На заседанието на 7 март ЕЦБ обяви нов кръг на дългосрочни целеви кредити (това не са количествени облекчения – при последните се налива ликвидност чрез нестерилизирано изкупуване на ценни книжа от банките).

По-конкретно, ЕЦБ обяви, че през септември 2019 г. ще бъде дадено началото на трети кръг целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO -III), които ще се провеждат веднъж на тримесечие, ще приключат през март 2021 г. и всяка ще бъде с двегодишен матуритет. Тези нови операции ще допринесат за запазването на благоприятни условия на банково кредитиране и за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Контрагентите ще имат право да вземат в заем до 30% от размера на допустимите към 28 февруари 2019 г. кредити, при лихвен процент, който се индексира спрямо лихвения процент по основните операции по рефинансиране за целия срок на всяка операция.

Целта на операцията е да помогне на банките да револвират заеми за 720 млн. евро, които те взеха по време на предишните кръгове. Новото финансиране ще е с лихва обвързана с процента по рефинансиране, който понастоящем е нула.

За разлика от обичайното рефинансиране TLTRO са дългосрочни кредити (до 4 години) и идват с условие. Първата поредица TLTRO стартира през 2014 г. Втората – TLTRO-ІІ – бе обявена през март 2016 г. и продължи 12 месеца.

Банките, които участват в TLTRO -ІІ, могат да заемат до 30% от размера на непогасените кредити, които са отпуснали на предприятия и потребители. Това означава, че банките, които кредитират реалната икономика в по-голяма степен, имат възможност да заемат повече средства при ниска лихва.

Очаквано ЕЦБ не повиши лихвените проценти. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

ЕЦБ обяви още, че  възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Кредитните операции на Евросистемата ще продължат да се провеждат по тръжна процедура с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение толкова дълго, колкото е необходимо, и най-малко до края на периода на поддържане на резервите, който започва през март 2021 г., съобщи още ЕЦБ.

Пазарите очакваха, че ЕЦБ ще върви към нова програма, след коментари на члена на УС Беноа Кьоре от февруари показаха, че се обсъжда ново предоставяне на ликвидност, но повечето анализатори смятаха, че мярката ще бъде обявена по-късно. Този ход на ЕЦБ доведе до спад на еврото до 1.1244 долара. Президентът на ЕЦБ Марио Драги, който ще отстъпи поста по-късно тази година, обясни решението предимно с външни фактори, в това число Брекзит и търговските войни. В тъмна стая не бягаш, а се придвижваш с малки стъпки, добави многозначително той.

ЕЦБ също така понижи чувствително прогнозата си за растежа на икономиката на еврозоната през 2019 г. – от 1.7% до 1.1 процента. Малко по-слаб ще бъде ръстът и през следващите две години – 1.6% през 2020 и 1.5% през  2021 г. Това е съпроводено със слаба инфлация 1.4% през януари и 1.5% през февруари. Ръстът на банковите заеми също се забави рязко – от 3.9% на годишна база през декември до 3.3% през януари.

По-рано Фед също обяви завой в курса на затягане на паричната политика поради забавянето на икономиката и несигурност на външните пазари.