На фона на протестите на шофьорите и в разгара на дискусията около бюджета, парламентът прокара на първо четене промените в закона за чистотата на атмосферния въздух. Тези поправки попаднаха в графата спешни, защото България е заплашена от наказателна процедура, ако не се вземат мерки*. И депутатите ги взеха. Тъй както умеят – с нови изисквания и санкции.

Този закон и съпътстващите го мерки показват управленска недостатъчност. Според новите правила се въвеждат минимални изисквания за пепел и сяра по отношение на въглищата и минимални параметри (влажност) на дървата за огрев. Какви точно – ще запишат в наредби министерството на околната среда и министерството на земеделието и горите.  С първата наредба ще се определят и изисквания за пакетиране и етикиране на въглищата. Държавната агенция за метрологичен надзор ще следи дали изискванията  по отношение на въглищата се спазват по места. Тези изисквания са по-строги към търговците, които минават на регистрационен режим, отколкото към производителите на въглища и брикети. По отношение на дървата за огрев все още нищо не е ясно, тъй като законът само създава възможност за определяне на изискванията с нарочна наредба. МОСВ отхвърли исканията на „Грийнпис“ изискванията към дървесината да се определят заедно с тези за останалите твърди горива. Не е ясно и как биха се контролирали подобни правила предвид огромните размери на незаконната сеч.

Контролът ще прехвърля почти изцяло върху кметовете, включително като се въвеждат глоби за неизпълнение на програмите за намаляване на замърсяването. НСОРБ възрази, че местните власти нямат достатъчно правомощия, за да носят тази отговорност.

Промените ще засегнат повече от 1.5 милиона домакинства или над половината от населението на страната, които се отопляват на дърва и въглища**. Ако се въведат строги изисквания към дървата за огрев, това ще бъде гигантска промяна за тях, а единственото успокоение е, че ще важи за следващия отоплителен сезон. Въпреки това законът се приема без оценка на въздействието. Документът, нарочен да изпълнява тази роля, по традиция преразказва закона с други думи.

Много малка част от тези домакинства – между 5 и 20% по оценки на Световната банка получават енергийни помощи. Това не попречи на депутатите от управляващата коалиция да отчетат, че са се погрижили за социалните последици,  чрез предвиденото в проектозакона за държавния бюджет увеличаване на т. нар. енергийни помощи с 40 млн. лева през 2019 г.

Всъщност системата на енергийни помощи е дълбоко сгрешена и също се нуждае от промяна, но това някак не стана част от този дебат. Отпускането на тези помощи зависи от твърде рестриктивни подоходни критерии – сред тях например е изискването лицето да не е продавало недвижим имот през последните пет години, което изключва голяма група бедни хора, които са били принудени да продадат нивите си, за да покрият належащи разходи. Няма изискване, което да обвързва енергийните помощи с използването на екологичен вид отопление.

Основният анализ, който предшестваше законовите промени, бе извършен от Световната банка. Институцията препоръчва подмяна на старите печки на твърдо гориво с екопечки, което ще доведе до понижаване на нивата на а фини прахови частици със 78%. Според оценката 85 на сто от ФПЧ10 се дължат именно на отоплението на твърдо гориво. В препоръките на Световната банка е и преминаване на отопление на климатици, както и където е възможно – присъединяване към газоразпределителната мрежа или към топлофикациите. МОСВ обаче се концентрира само върху една мярка – екопечките.

Проблемът на тази мярка е високата й цена. Например, в Димитровград подмяната на печките на 4000 домакинства би струвала 13 млн. лева, става ясно от изчисления на кмета. Общината е едно от седемте, които получиха възможност да се включат в програмата но ОП „Околна среда“ за подобряване на чистотата на атмосферния въздух. Останалите са Благоевград, Бургас, Видин, Монтана, Смолян и София. По тази програма въпросните общини могат да разчитат на общо 115 млн. лева за решаване на проблема с отоплението на твърдо гориво.

Това покрива само на 2.7% от домакинствата, отопляващи се на дърва и въглища. Правителството би постигнало по-голям ефект и ангажираност на гражданите, ако бе предложило съфинансиране на част от цената на тези печки или друг вид инсталация (термопомпи, котле, камина на пелети) по избор на гражданите. В много големи градове по-ефективният вариант е да се стимулира присъединяването на хората към централизирано топло- или газоснабдяване, или да се съфинансира отопление на климатици.

Това би могло да стане чрез издаване на ваучъри, чрез които хората да доплаща за избрания начин за промяна на типа отопление. Това доплащане (примерно от 50 до 75%) може да е обвързано със социален тест – например за семейства, в които средният доход на човек не надхвърля минималната заплата. Чрез подобни мерки (и като се използват част от т. нар. енергийни помощи) може да се постигне покритие от 10% още до 2020 г.

По този начин ще се избегне фаворизиране на определен доставчик и определено екологично решение.

Този ефект щеше да е по-голям, ако правителството бе въвело екологичен критерий при отпускането на средства по програмата за саниране на жилищни сгради. Без да се поучи от опита, то смята да въведе принципа на пълно субсидиране от бюджета на частни разходи на принципа Първият печели (в случая първите одобрени общини).

Според програмата, одобрена от правителството то ще търси по-ранно въвеждане в сила на Регламент (EС ) 2015/1185, който се отнася до преминаване към екопечки и котли по екологичен дизайн – от 1 януари 2020 г. Домакинствата могат да преминат към отопление на електричество за собствена сметка, пише в документа.

Той не реферира към енергийната стратегия и проблема с големите горивни инсталации – България иска отлагане на тези изисквания, което издава известно противоречие. На свой ред министерството на енергетиката не изразява позиция по обсъжданите сега промени, става ясно от негово писмо по парламентарната комисия по околна среда.

Промяната не е обвързана с цялостна концепция за намаляване на замърсяването. Правителството пренебрегна много други смислени препоръки, включително да се създаде правна възможност за недопускане на автомобили (например, под Евро 4)  по пътищата в дни с наднормено замърсяване, да се стимулира предаването на дизелови трошки за скрап и т.н. В първоначалния вариант на проект имаше текст, даващ възможност да се спират МПС при явно замърсяване на атмосферния въздух. След настояване да се определи какво е явно замърсяване, текстът отпадна.

Според действащите правила Пътна полиция има право да спира замърсяващите автомобили като технически неизправни. За целта през януари Столична община закупи седем газанализатора. Оказа се обаче, че те не могат да използват по отношение на дизеловите автомобили. Медиапул съобщи, че са спрени едва 15 коли.

Както промените в закона, така и Националната програма са концентрирани предимно върху замърсяването с ФПЧ10. (Те съдържат и разпоредби, свързани със създаването на информационна система за флуоровъглеводородите).

Като приема, че битовото отопление е основен замърсител (според доклада 9 пъти повече от МПС) МОСВ има по-особена позиция по отношение на старите замърсяващи автомобили. Нееднократно министърът на екологията Нено Димов призовава Европейската комисия да ограничи износа на дизелови автомобили от държавите, които въвеждат забрани при тях (на много места тези забрани се въвеждат от градските власти). Според него  проблемът не би могъл да бъде решен чрез директна забрана на вноса на дизелови коли в страни като България, защото това автоматично означава нарушаване на един от основните принципи на ЕС – свободното движение на стоки.

В програмата също така се посочва, че заради практиката да се свалят катализаторите на коли от екологична категория Euro 5 и Euro 6 замърсяването на въздуха се увеличава с до 28%.

Въпреки това в силно оспорваната промяна на мастния данък МФ не посмя да предложи по-висок екологичен коефициент за коли със свален катализатор. Бяха отхвърлени и предложенията за по-високо облагане на коли на дизел.

Като цяло предложените мерки (освен директната забрана от 2020 г.) не посочват как битовото отопление в цялата страна да стане по-екологично и кой ще плати сметката.

• През април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България, по дело, заведено от Европейската комисия, заради мръсния въздух
• Данните от преброяването през 2011 г. сочат по-малък брой печки на твърдо гориво, но при малко над 3 млн. домакинства различни проучвания определят, че 53-54% се отопляват на твърдо гориво.