Дългият период на управлението на Стоян Мавродиев приключи и КФН вече има председател, който според огромното мнозинство депутати, които я подкрепиха, е доказан експерт (макар не и в областта на капиталовия пазар).
В много кратки срокове ще трябва да бъде попълнен екипът на комисията и тя да се заеме с неотложните си задачи. На първо място сред тях е провеждането на прегледа на активите на пенсионните фондове и застрахователите. Но това не изчепва темата.

Прегледът на активите

Прегледът на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните компании се забави с три месеца и резултатите ще станат известни в края на годината. Забавянето бе до голяма степен по обективни причини, тъй като големите компании бяха заети с банките, а екипите задължително трябваше да включат и сертифицирани финансови анализатори, които са предпазливи към това с кого работят. Задачата бе възложена предимно на местни компании.

Предварителните очаквания бяха, че този преглед, предизвикан от съмненията, че КФН толерира инвестициите в свързани дружества от някои пенсионни фондове и си затваря очите за твърде голямата експозиция на някои в неликвидни компании, засега не се оправдават. Прегледът на активите не обещава да е по-суров от досегашните надзорни проверки и едва ли ще разкрие широко разпространената практика на разменени инвестиции, която цели отделните дружества да се вместят в съществуващите ограничения. Методологията (включително и тази за застрахователите, където акцентът е върху прилагането на новата застрахователна директива Платежоспособност II, но също е застъпена темата за свързаните лица) оставя широко поле за преценка на проверяващите – например, за т. нар. икономическа свързаност или за концентрацията на инвестициите. Проверяващите трябва да съставят списък на свързани лица по информация от ръководствата на проверяваните компании и само ако поискат, могат да разширят проверката като направят независимо проучване въз основа на публична информация.

Като се има предвид липсата на строги критерии, ръководството на КФН има възможности да влияе на този процес чрез Управляващия комитет.

Промените в КСО

През април 2016 г. МФ изненадващо предложи мащабна промяна на КСО, която привлече внимание към спорното и зле обяснено предложение за обобществяване на партидите на осигурените за пожизнена пенсия. Въпреки че проектът съдържаше редица други смислени предложения, те останаха на заден план. Сред тях бе забрана за инвестиране в инструменти, издадени от лица от групатата на пенсионното дружество. В крайна сметка през май финансовият министър Владислав Горанов изтегли проекта, като с това бяха погребани и останалите предложения. Той не бе толкова склонен на компромис година по-рано, когато защитаваше правото да се прехвърлят средства в НОИ. Оттогава темата бе забравена, Горанов не внесе останалите промени. Затова е интересно каква позиция ще заеме новото ръководство на КФН.
Любопитната подробност е, че толкова спорният проект всъщност е идея на КФН от 2015 г. (виж тук), а регулацията на финансовите пазари бе в ресора на Карина Караиванова по времето, когато тя бе заместник-министър на финансите.

Отписващи се дружества

Това е най-непосредственият тест пред новото управление на финансовия надзор. Българският капиталов пазар не само едва крета, но и малкото активно търгувани компании искат да го напуснат. По ирония на съдбата тъкмо преди избора на Карина Караиванова за шеф на КФН бе публикувано търгово предложение на „Биовет“. Чрез това търгово предложение компанията на Домусчиеви предлага на дребните акционери да изкупи акциите им, което й отваря пътя за напускане на борсата. Основните акционери на Биовет АД – Хювефарма АД и Опортюнити 2009 ЕАД, са отправили търгово предложение на цена 13.30 лева за акция. През февруари бе възложена независима оценка на „Биовет“, която да послужи пред КФН заради изискване на чл. 114, ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, която показа стойност на търговското предприятие (без когенерацията) 131.3 млн. лева. Отчетът за първото шестмесечие (отчетите вече не са тримесечни) показва печалба от 10 476 хил. лв. или три пъти повече от предходния период.

Много по-важно е да се разбере защо повечето компании са толкова заинтересовани да се махнат от борсата. Дали причината са само таксите и останалите регулаторни изисквания или защото едрият капитал все още се отнася подозрително към публичността.

Българската фондова борса е малка и смаляваща се. Към края на юли нейната капитализация е едва 6.66 млрд. лева. Активно търгувани са 30-40 компании. Търговията се крепи на това, че пенсионните и взаимните фондове трябва да инвестират в ценни книжа новите постъпления и да ребалансират портфейлите си. Последното първично публично предлагане – на Сирма Груп, предизвика фурор през 2015 г. Това бе едва третата компания, която се осмели да набира капитал чрез БФБ, след кризата.

Очевидно е, че при такива обеми и възможности на пазара, балансът разходи – ползи е силно нарушен.