Болниците ще могат да насрочват планови операции най-много след два месеца, като удължаване на срока ще се допуска само в определени случаи. Ограничават се платените услуги.

Това става ясно от промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с които се регламентират условията и редът, при които здравноосигурените лица могат да ползват здравни услуги, заплащани от НЗОК, одобрени в правителството в сряда.
Промените засягат текстовете, регламентиращи пътя на пациента на съответните нива на системата за здравеопазване – първична и специализирана извънболнична и болнична помощ. Лекарите в извънболничната помощ вече имат задължение не само да информират пациентите си за необходимостта от болнично лечение, но и да документират решението си, дори и когато пациентът отказва хоспитализация. Те ще предоставят и по-изчерпателна информация за адрес, телефон и други форми на контакт в работното им време, а извън графика им, нощно време и в почивни и празнични дни – на дежурен кабинет.

Всички лекари имат задължението да уведомяват пациентите за вида, действието, приложението, страничните реакции, реда и начина на приемане на лекарствата.

С наредбата се ограничава до два месеца максималният срок, в рамките на който пациент може да бъде планиран за прием в болница. Нормативният акт определя и реда за вписване на пациент за планов прием, като за това ще се изисква писменото му съгласие, изразено след като е получил информация за срока, в който ще бъде осъществена хоспитализацията, възможните рискове и алтернативи, включително и възможността да се обърне за прием към друго лечебно заведение.

Планираният срок за прием може да бъде удължен само при липса на медицински риск и с изричното съгласие на пациента, по медицински показатели, ако състоянието на пациента не позволява провеждане на планираните дейности, както и ако има подобрение и е отпаднала необходимостта от лечение.

Въвежда се изрично условие, че лечението на пациенти срещу заплащане, извън това на НЗОК, не може да променя реда за лечение на здравноосигурените лица.
Лечебните заведения вече ще публикуват актуална информация за листата си за планов прием, включваща поредността на пациентите и определените дати за това, а НЗОК ще поддържа и публикува на интернет страницата си национална листа за планов прием на лечебните заведения, с които има договор.

С нормативния акт се определят допълнителните услуги, които лечебните заведения могат да предлагат срещу заплащане по желание на пациентите, но само в случай, че са осигурени необходимите общи грижи и поисканите от пациентите услуги се различават от тях. Забранява се изрично допълнително заплащане за престой за придружител на деца до 7-годишна възраст, както и за придружител за деца до 18 години, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни грижи. Не се допуска и заплащане за придружител на лица с увреждания, които не могат да се обслужват самостоятелно.

Лечебните заведения могат да предоставят срещу заплащане самостоятелна стая с или без придружител, само когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи. Пациентите могат да заплатят и за допълнителен помощен персонал, за меню за хранене по избор, за избор на лекар или екип от медицински специалисти. Регламентира се и услугата „самостоятелен сестрински пост”, която представлява допълнителни индивидуални грижи от медицинска сестра или акушерка извън осигурените необходими здравни грижи.

Дава се възможност здравноосигурените лица да могат чрез електронна идентификация да разрешават регистриране на ползваните от тях здравни услуги, гарантирани от страна на НЗОК към конкретния изпълнител. По този начин на пациента се дава правото да удостоверява лично пред НЗОК, че съответната услуга му е била предоставена.