
След увеличение на БНБ от около 3% през 2015 г., през 2016 г. растежът ще се забави до 2.1%, прогнозира БНБ в Икономическия си преглед. Тази прогноза е в съответствие с очакванията на правителството. Освен това централната банка прогнозира край на дефлацията.
Специфичен за тази година фактор ще бъде по-ниският обем на правителствените инвестиции. През 2017 г. банката прогнозира ускоряване на растежа до 2.8%.
Поради отворения характер на българската икономика и значителния внос на основни суровини и горива динамиката на цените им на международните пазари оказва съществено влияние върху вътрешните цени.
Вътрешното търсене ще определя динамиката на икономическата активност през 2016 г. и 2017 г.
Частното потребление ще продължи да нараства под влияние на повишение в реалния разполагаем доход и ще бъде основен фактор за растежа. Заетостта ще продължи да нараства, но по-бавно отколкото през 2015 г. Частните инвестиции няма да компенсират забавеното усвояване на еврофондове, а нетният износ няма да има основен принос за растежа, както бе през 2015 г.
Според БНБ тази година поради стабилизиране на цените на суровините ще се преустанови дефлационната тенденция при потребителските цени у нас. Тя очаква инфлацията в края на годината да достигне 1%. Съществуват рискове от реализиране на по-ниска от прогнозната инфлация, в случай че динамиката на международните цени е по-ниска от очакванията. Според прогнозата на БНБ цените на петрола до края на годината ще нараснат с 11% спрямо нивото им към 31 декември 2015 г. (то бе 37 долара за барел)
Домакинствата и бизнесът ще продължат да спестяват въпреки спадащите лихвени проценти, което ще допринесе запазване на висока ликвидност в банковата система. В периода 2016–2017 г. БНБ прогнозира годишният темп на нарастване на депозитите на частния сектор да бъде в диапазона от 5 до 6%.
Въведената отрицателна лихва по свръхрезервите на банките в БНБ ще оказва допълнително известно въздействие за намалението на лихвените проценти по депозитите и вследствие върху кредитите, прогнозира БНБ.
