Гърция е под двойна преса – невъзможност да се разплаща с кредиторите си и недостиг на средства за посрещане на вътрешните разходи като пенсии. Досега тя успяваше да намира пари – отчасти благодарение на това, че ЕЦБ повиши на няколко пъти тавана на ликвидната подкрепа, което позволи на правителството да пласира малки емисии ДЦК, отчасти благодарение на по-доброто изпълнение на бюджета и изземване на излишъци на държавни предприятия. В четвъртък страната не успя да изплати всички пенсии, което бе обяснено с технически причини. Само през май страната дължи 950 млн. евро на МВФ. Дори да се споразумее с кредиторите на 11 май и да получи последния транш от текущото споразумение от 7.2 млрд. евро, той няма да стигне за дълго. Общо падежите по дълга на страната през юли са почти 6 млрд. евро (трябва да се платят облигации за 3.5 млрд. евро през месеца). Очевидно Гърция се нуждае от ново споразумение, а шансовете да го постигне не са големи.

[floated align=“right“]Гърция и представители на нейните кредитори подновяват преговорите в опит да намерят компромис в последния момент. В отчаян опит да постигне споразумение, от което зависи деблокирането на транша от 7.2 млрд. евро гръцкият премиер Алексис Ципрас отстрани от преговорния екип крайния финансов министър Янис Варуфакис.
Източници от двете страни дадоха позитивни оценки за разговорите през последните дни и според тях те бележат напредък, но представител на еврозоната подчерта, че не всички разногласия са изчистени. Гръцкият правителствен говорител Габриел Сакаларидис посочи, че преговорите тази седмица в Брюксел ще бъдат от решаващ характер, като изрази оптимизъм.
Но не е сигурно, че ще има споразумение до 6 май, когато е заседанието на ЕЦБ, от което зависи дали ще бъде увеличена ликвидната подкрепа за гръцките банки – това де факто е единственият източник на подкрепа за финансовата система на страната. Директорите на четирите водещи гръцки банки се обявиха за постигане на споразумение с кредиторите.средства за гръцката финансова система.
През седмицата беше обявено, че правителство е предложило най-големите отстъпки до момента в опит да преодолее безизходицата в преговорите с европейските си партньори. Гърция е готова да продаде мажоритарния си дял в двете най-големи гръцки пристанища, да отстъпи по отношение на ДДС като премахне изключенията и редуцираните ставки, както и да предприеме някои пенсионни реформи.
Но премиерът се противопоставя на премахването на ниската ставка по ДДС, която ще удари най-бедните.
Но според СИРИЗА исканията на кредиторите да се отмени увеличението на минималната заплата и да се съкратят пенсиите са червените линии, които лявото управление не желае да премине.
Има напредък, но и много отворени въпроси, заявява източник от трите институции – Европейска комисия, ЕЦБ и МВФ, пред ДПА. По някои въпроси има значително по-голямо желание за споразумение от гръцка страна, но не можем да кажем колко повече ще бъде необходимо, заявява той.
В същото време гръцкото правителство обяви, че в случай на провал на преговорите, ще предложи референдум.
Гърция трябва да изплати 200 млн. евро на МВФ в сряда и още 750 млн. евро по-късно през май. В опит да осигури пари за изплащане на пенсии, правителството нареди на общините да предадат кешовите си наличности в централната банка. Много местни ръководители, включително и кметството в Атина, се противопоставят.
[/floated]Затова мнозина наблюдатели разглеждат като възможен вариант въвеждането на паралелна валута, вариант, при който Гърция формално ще остане в еврозоната, но ще се избегне необходимостта останалите страни за заделят милиарди евро в нейна подкрепа. Напоследък мнозина икономисти дискутират вероятността Атина да плати заплати и пенсии с разписки, деноминирани в евро, които съдържат обещание без срок да се платят истински пари.

Как работи?

В някакъв момент, когато правителството няма повече евро, за да плаща заплати или сметки, то може да започне да издава IOU (от I owe you – дължа ти)  – разписки, с които се казва, че техният приносител ще получи х бр. евро в някакъв момент в бъдещето“, обясни през април  пред Ройтерс неназован представител на еврозоната. Тези разписки бързо ще започнат да се търгуват на вторичния пазар с отбив спрямо еврото.

Естествено, пенсионерите ще използват разписките да си купят храна, ако търговците имат основание да ги приемат. Възможно е те да се приемат за разплащане само от държавни предприятия – например, за плащане на сметки за ток и вода.

Ако се стигне до тази мярка в резултат на изчерпване на резервите в евро на гръцкото правителство, то тя неизбежно ще бъде съпроводена с въвеждане на капиталов контрол – ограничения за тегленията от банкомати, за валутата, изпращана в чужбина и т. н., каквито мерки бяха въведени от Кипър през 2013 г.

Съществуват и рискове. Например, ако това решение се прилага дълго време и хората загубят доверие, че разписките ще бъдат изплатени, тяхната стойност ще падне силно. Това ще подкопае доходите на служителите и пенсионерите, които получават разписки в сравнение с останалите, особено работещите за международни компании. Резулатът може да е социално напрежение.

Идеята за т. нар. гръцко евро не е нова. Преди три години, когато Гърция отново бе на ръба, тя бе лансирана от Томас Майер, главен икономист на Дойче банк тогава, както и от други икономисти. Идеята на гръцкото евро е властите да посрещат вътрешните си задължения с тази валута, която могат да си напечатат сами.

„Пътят на най-малко съпротивление може да е спиране на финансовта подкрепа за гръцкото правителство и продължаване на плащанията за обслужване на дълга и за стабилизация на гръцките банки в Европейска лоша банка“, написа Майер още през 2010 г. в изследването си  „The Geuro: A parallel currency for Greece?“.

Насърчаване на износа?

„В този случай гръцката паралелна валута към еврото (която наричаме „Geuro“) може да се появи, ако правителството издава разписки от типа I owe you, за да посрещне текущите си задължения“, смята Майер.  Естествено новата валута бързо би загубила стойност спрямо еврото и така страната ще може да подобри конкурентоспособността си и да насърчи износа и туризма – при това без да напуска еврозоната. По-късно Майер, заяви, че гръцките власти могат да стабилизират курса на гръцкото евро чрез благоразумна фискална политика и структурни реформи, като си запазят възможността да се върнат изцяло в семейството на еврото, когато условията се подобрят.

При всички положения това е временно решение, което да отслаби натиски за излизане от еврозоната. Но стои въпросът кога правителството ще изплати разписките.

Две числа за оценка на предложението: През март Гърция отчете дефлация от 2.1% на годишна база, но бюджетният дефицит за миналата година се сви до 3.5% от БВП, което е най-ниско ниво за последните 10 години.

Различни схеми

Дизайнът на паралелната валута може да има различни последици за гръцката икономика. Освен разписките IOU, които биха заместили еврото във вътрешния оборот, икономисти препоръчват и друга форма – сертификати за данъчен кредит (TCC). Те могат да бъдат получени безплатно от гражданите и бизнеса, като ще дадат право на приносителя им на редукция на еквивалентна сума, която се погасява примерно до две години. Те могат да бъдат купувани срещу евро в замяна на правото на бъдещи данъчни намаления. Това е мярка, която би увеличила търсенето.

Италианските икономисти Биаджо Бозоне и Марко Катанео представят идеята по следния начин: Например гръцкото правителство може да увеличи месечните заплати като в добавка на 1000 евро заплати добави 100 ТСС, а в същото време намали брутните разходи за труд като даде 200 ТСС на всеки работодател, който плаща заплати брутни заплати от 2000 евро.

Идеята за плащане на заплати с IOU означава гръцкото правителство да издава дългови разписки, деноминирани в евро без намек как ще ги изплати и без максимален размер. Чрез изплащането на заплати в разписки вместо в евро Атина ще даде сигнал, че страната не може да остане в еврозоната.

При варианта с данъчни сертификати Гърция може да си осигури баланс между държавни плащания и постъпления в евро. За разлика от IOU, тези сертификати ще бъдат ограничени по размер.

Самият Янис Варуфакис не е чужд на подобни идеи. В неговия блог намираме статия, писана преди година, в която той препоръчва въвеждане на паралелна валута, основана на биткойн, в периферните страни на еврозоната.Страните могат да създадат своя платежна система, подкрепена с бъдещи данъци, като използват алгоритъм, подобен на този на биткойн, за да направят системата прозрачна и ефективна. Той нарича тази система  FT-coin, като FT означава бъдещи данъци.

Той си представя системата така: Плащате 1000 евро, за да закупите 1 FT-coin от сайта на националното съкровище (МФ), като правителството се задължава да изплати вашия FT-coin по всяко време и да го приема до две години след издаването му за заплащане на, примерно, данъци на стойност 1500 евро. Датата на издаване е вградена в кода на електронната валута. Всяка година правителството издава нови дигитални „монети“, за да замени тези с изтекла давност.