Всеки пети кредит в Русия вече не е обслужван, особено заемите в чужда валута. Според данни на кредитните бюра безнадеждни вече са 10% от заемите. По официални данни за март не се обслужват 9% от заемите, отпуснати от руските банки.
Сред основните причини са безработицата и влошаването на материалното положение, пише Forbes.
Повече от половината от икономически активното население или 39.4 милиона руснаци имат задължения към банки. Общо дълговете им към банките за 10.6 трилиона рубли. За една година, броят на хората със затруднения в обслужването е нараснал с 1.5 милиона и те вече са 5.2 милиона души, по даннита на Обединеното кредитно бюро. Просрочените им плащания вече са 780 млрд. рубли.
Ситуацията е по-тежка отколкото по време на кризата през 2008 г. – тогава проблемните заеми са били 12 на сто. Такъв брой социални дефолти в новата история на страната не е имало казва заместник шефът на ОТП Банк Иля Чижевский.
Според него контролът е загубен още през 2013 г., когато кредитите нарастват рязко, особено за хора с доходи под средното. И според анализите на Fitch основната причина е агресивния ръст на кредитирането през 2011–2013 г., когато банките са увеличавали портфейлите си с 50–60%. Банките виждаха нарастването на риска, но конвейрът вече пуснат – цялата мрежа за продажби, целият бизнес модел бе настроен на ръст, обяснява банкер, пожелал анонимност пред списанието.
Особено проблемни са заемите във валута, често сключвани преди кризата от 2008-2009 г. Теса 3% до 4% спрямо целия обем кредити в Русия: това е „незначителен дял от икономическа гледна точка, но с критични последици“, заяви през декември министърът на икономиката Алексей Улюкаев. Изпаднали във все по-затруднено положение, кредитополучателите (в чужда валута) засилиха призивите за помощ, коментира АФП, цитирана от БТА.
Десетки „валутни“ длъжници организираха демонстрации и излязоха на спонтанни протести в Москва и Санкт Петербург. Те бомбардираха банките си и депутатите с искания за трансформиране на дълговете им в местна валута и при лихва от преди кризата. Реакцията на тази активност сред властите показа, че те не са особено склонни да действат, защото едно такова трансформиране би могло да предизвика загуби за банките, които и без това вече са отслабени от паричната криза.
Тласнати от централната банка, най-силно засегнатите финансови институции и по-специално Delta Credit (филиал на френската Sociеtе Gеnеrale), предложиха индивидуални решения на клиентите си. Само че клиентите отхвърлят преструктурирания, които, според тях, само удължават агонията им, разсрочвайки плащанията.
Във вторник правителството публикува указ, който позволява да бъдат компенсирани загубите, но при строги условия и то само на стойност 200 000 рубли (по-малко от 3500 евро).
Отчаяни, валутните кредитополучатели предприеха радикални действия. Някои от тях обявиха пред медиите миналата седмица гладна стачка.
„Това е единственият начин да се промени каквото и да било“, обясни със сълзи на очите Лариса Морозович. Тази жена, която е на 38 години, каза, че нейната банка й предложила да разсрочи задълженията си и да ги прехвърли на дъщеря си. За да привлече внимание, един мъж се окова с верига към решетката на посолство в Москва, а ветеран на 89 години в инвалиден стол демонстрира пред централата на правителството, защото неговата внучка е засегната от тази криза.
В отворено писмо валутните кредитополучатели написаха до (президента) Владимир Путин: „Повечето кредитополучатели вече са на ръба на физическите и психическите си сили“. Те призоваха за помощ и представиха ситуации, при които хора са пред развод или пък са изкушени да си продадат органите.
Само че руският президент, в телевизионно предаване миналата седмица, им даде твърд и окончателен отговор, обяснявайки, че те съзнателно са поели рискове, теглейки заеми в долари, евро или йени. Скокът на рублата с близо 40% за два месеца бе само слаба утеха за тези руснаци, тъй като вноските им останаха с 50% по-високи, отколкото са били преди кризата. „Валутните кредитодържатели имат основание да негодуват срещу властите“, отбелязва икономистът Игор Николаев от института FBK Grant Thornton, припомняйки, че именно правителството носи отговорността за стабилността на рублата.
