
Европейската централна банка реши да не приема гръцки държавни облигации в качеството им на залог за отпускането на кредити след 11 февруари. Това на практика отрязва достъпа на гръцките банки до ликвидна подкрепа, в период когато те са поставени под засилено теглене на депозити. Коментарите са, че ЕЦБ би вдигнала ограничението, ако Атина се споразумее с кредиторите.
Ликвидните нужди на гръцките банки, които не могат да представят алтернативно обезпечение, может да бъдат покрити от гръцката цнетрална банка, но само чрез програмата на Европейската централна банка за оказване на помощ за спешна ликвидност (ELA), се казва в съобщение на банката. Според него спирането е в съзвучие с правилата на Евросистемата, тъй като не е възможно да се приеме успешно заключение по прегледа на програмата.
So the ECB has done it. They have wilfully thrown Greece to the wolves in a fit of pique. Let history judge. http://t.co/Wz1rPJvNJf
— A Evans-Pritchard (@AmbroseEP) February 4, 2015
Средствата по въпросната програма се отпускат от централната банка на Гърция, но само при одобрение от страна на ЕЦБ. Лихвата по това финансиране ще бъде значително по-висока – 1,55%, при 0,05% за финансиране пряко от ЕЦБ.
ЕЦБ оповести решението си след края на срещата с гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис в централата на банката във Франкфурт. Варуфакис, който в интервю за „Ди Цайт“ се самоопредели като министър на банкрутирала държава, заяви, че разговорът му е бил плодотворен. Но явно в ЕЦБ не мислят така.
ЕЦБ по-рано се обяви против емитирането на краткосрочни облигации за 10 млрд. евро, които да посрещнат спешни финансови нужди след изтичане на спасителната програма в края на месеца. След 1 март Гърция може да разчита само на финансиране от МВФ.
Тегленията на депозити от гръцките банки от декември насам надхвърлят 11 млрд. евро. Според Блумбърг Гърция е застрашена от крах на 25 февруари, ако не бъде удължено кредитирането на страната с 15 млрд. евро.
В свое изявление след решението на ЕЦБ Варуфакис заяви, че то не отразява негативни развития във финансовия сектор на Гърция. Според него решението е натиск върху Еврогрупата да се споразумее по гръцката програма.
Миналата седмица Варуфакис се обяви за нов форум, на който да се дискутират проблемите на Гърция и отказа да преговоря с Тройката кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ.
По-късно в Лондон той лансира план за замяна на дълга, който да замени сегашната спасителна програма. Идеята му е сегашните държавни облигации да бъдат заменени с нови от два типа, като едните заменят кредитите, отпуснати от страните от Еврозоната с книжа, обвързани с ръста в Гърция, а втория тип – т. нар. вечни облигации, да държи ЕЦБ.
Днес министърът има среща с германския си колега Волфганг Шойбле.
„Германците трябва да разберат, че ние не се отклоняваме от пътя на реформите, ако дадем допълнителни 300 евро годишно на пенсионер, който живее с 300 евро месечно. Когато говорим за реформи, трябва да говорим за картели, за богатите гърци, които едва плащат данъци“, коментира той в навечерието на ключовия разговор.
Документ, подготвен от Германия за срещата днес, разкрива, че Берлин иска от Атина да се откаже от обещанията за повишаване на минималната заплата, връщане на съкратените държавни служители и коледни бонуси за бедните пенсионери, да се върне към непопулярната приватизация на държавни активи (като пристанищата), съобщава Ройтерс.
Еврото се понижи с 1.1% след обявяването на решението, изтривайки по-ранните печалби. То достигна 1.134 долара, близо до 11-годишен минимум. Щатските борси реагираха с разпродажби, очаква се реакцията на европейските да е по-силна.
Допълнение: Блумбърг съобщи, че Европейската централна банка ще позволи на Централната банка на Гърция да предостави 59,5 млрд. евро под формата на извънредно финансиране на гръцките банки. ЕЦБ е одобрила 50 млрд. евро за програмата ELA на Гръцката централна банка, която да замести досегашното редовно финансиране на гръцките банки през Европейската централна банка и допълнително още 9,5 млрд. евро. ЕЦБ ще прави преглед на програмата ELA на всеки две седмици, за да провери дали средствата се използват по начин, който не пречи на паричната политика. Междувременно срещата между финансовия министър Янис Варуфакис и германския му колега Волфганг Шобле приключи без спозаразумение.