Сривът на рублата  бе пряка последица от поевтиняването на петрола (вече под 50 долара за барел), но мащабите на девалвацията надхвърлят това обичайно обяснение. В първия работен ден след празниците в Русия рублата достигна 75 рубли

Фич понижи прогнозата си до най-ниското инвестиционно ниво на кредитния рейтинг (ВВВ-), докато „Стандард енд Пуърс” предипреди, че може да понижи оценката си до спекулативно ниво. Но това бе само една от причините за подновеното напрежение.

Поведението на суровинните валути (останалите са например, канадският и австралийският долар, южноафриканският ранд и др.) е описано от Кенет Рогоф и Ю-Чин Чен  в доклада „Суровинните валути” от 2002 г. Според него в Австралия и Нова Зеландия цената на износа им на суровини в долари има силно влияние върху техните валутни курсове, въпреки че те имат отворени капиталови пазари. В двете страни делът на първичните суровини е съответно 60% и над 50%. Това влияние е било по-малко за Канада, която има по-развита индустриална база.

Суровинният фактор

За такива икономики девалвацията е нормална реакция на намаляването на цените на основния експортен продукт. Тя позволява да се понижат реалните заплати и да се избегне значително понижаване на производството и ръста на безработицата за сметка на намаляване на покупателната способност, обяснява във „Ведомости” професорът от Принстън Олег Ицкохи.

За разлика от 2008 г. падането на цените на нефта този път може да не е циклично, а дългосрочно. Съдейки по предишни цикли, този период може да продължи 10 години и повече. За това допринасят новите технологии, не само свързаните с добива на шистов газ, но и за енергоспестяване и развитие на ВЕИ. Ако евтиният нефт, наистина се окаже дългосрочна тенденция, то резервните фондове няма да помогнат на Русия. Те само могат да смекчат прехода.

Лошите очаквания

Проф. Ицкохи дава и друга гледна точка. На теория промените във валутните курсове не могат да се предскажат, но се случва те да се определят не от фундаментални фактори, а от очакванията на пазарните участници, които могат да бъдат много чувствителни към различни сигнали. Лесно е да се попадне в капана на лошите очаквания, когато песимизмът оказва натиск върху правителството и така наистина се реализира неблагоприятният сценарий. За да се излезе от този капан, е необходим репутационен капитал на държавните институции. Какво се случи в Русия? Падането на цените на петрола трябваше да доведе до умерено понижение на курса на рублата. Но външният ценови шок съвпадна с цял набор допълнителни вътрешни фактори. Големите социални задължения на държавата (плащанията за държавните служители и заетите в бюджетната сфера) и отсъствието на независима централна банка при съществено намаляване на бюджетните приходи водят до инфлационни очаквания. В същата посока действат големият корпоративен външен дълг и рекордният отлив на капитал. Финансовите санкции усилват това – след като не може да се вземе нов дълг, трябва да се печатат пари.

Стремителната девалвация в средата на декември и последващата нестабилност освен това бяха предизвикани от действията на централната банка и „Роснефт” – те дадоха мощен сигнал, че централната банка ще се използва за монетизация на дълга на държавните компании и състоянието им е по-лошо от очакваното. Пазарът загуби доверие. Манипулирането на курса на валутата, чрез принудителна продажба на експортните постъпления от компаниите не може да има дългосрочен ефект и само създава условия за спекулативна атака спрямо рублата.

Мащабни заеми от чужбина

Все пак защо рублата падна толкова силно? Това е типичната валутна криза, която сме виждали много пъти преди, пише Пол Кругман: Аржентина 2002, Индонезия 1998 г., Мексико 1995, Чили 1982 г. и т.н. Уязвимостта на Русия се дължи на мащабни заеми от чужбина – по-конкретно, заеми за частния сектор, деноминирани в чуждестранна валута, не в местната валута (рублата).

В тази ситуация един неблагоприятен шок като спад на износа може да сложи началото на низходяща спирала. Когато националната валута се обезценява, местните фирми, които имат активи в рубли (или песос или рупии), но дългове в долари или евро, губят. Това, от своя страна, нанася сериозни щети на икономиката на страната, като подкопава доверието и натиска валутата.

Русия се вписва в този сценарий с едно изключение. Обикновено страните попадат в тази спирала, след като са натрупали търговски дефицити, като използват привлечените заеми, за да плащат за вноса. Но Русия не е имала търговски дефицити. Напротив, тя постоянно натрупваше големи търговски излишъци, благодарение на високите цени на петрола. Така че защо са тези заеми и къде са отишли парите?

Можете да си отговорите, разхождайки се около Мейфеър в Лондон, или (в по-малка степен) в Манхатън, особено през нощта, и наблюдавайки дългите редици неосветени луксозни жилища, собственост на китайски принцове, близкоизточни шейхове и руски олигарси. По принцип руският елит натрупваше активи извън и обратната страна на това натрупване бе увеличаването на дълга у дома. Но сега балонът се спука.

Санкциите

Оказа се, че западните санкции водят до реални загуби за икономиката, която е свързана чрез кредити, инвестиции и внос на стоки и технологии със Запада. На олихарсите, попаднали под санкции трябваше да се помага чрез държавни поръчки, преразпределение на собствеността и емисии. Бившият финансов министър Алексей Кудрин оцени ролята на санкциите за понижението на рублата на 25-40%, а приноса на петролния срив – на 25%.

Ответните санкции – забраната за внос на храни от страни, въвели санкциите срещу Русия, очаквано ускориха ръста на цените. В края на годината инфлацията ще достигне 11.5% според Антон Силуанов. Реалните доходите на населението се понижиха. Ответните санкции също така доведоха до напражение в рамките на Митническия съюз и интеграцията в постсъветското пространство. Външната политика на Русия цяла година представяше желаното за действително, пише „Ведомости”. БРИКС е замразено състояние, привържениците на Путин в Източна Европа не гласуваха против санкциите на ЕС. Обръщането на Изток се оказа неизгодно и стойността на газовия договор с Китай рязко се понижи след падането на цените на нефта.

Какво следва?

Централната банка трябва да избира между два лоши сценария – да пусне курса на рублата, което заплашва с фалит много големи компании със значителен валутен дълг или да се опита да спре девалвацията със затягане на кредитната политика. Съдейки по повишаването на лихвените проценти в средата на декември, руската банка е избрала втория сценарий.

За потребителите крайният размер на девалвацията – две, три или пет пъти, вече не е толкова важен. При всички случаи рублата вече е загубила функцията на средство за спестяване. Ще има инфлация. Нейният размер може да достигне от ¼ до половината от размера на девалвацията с неголямо забавяне. Това е неизбежно заради високия дял на вноса в потреблението на редица ключови стоки. Значително ускоряване на инфлацията може да се очаква в началото на годината, когато фирмите ще преразгледат ценовата си политика.

Но има и две добри новини. На първо място, както и през 1998 г. девалвацията ще понижи реалната заплата, което ще даде тласък на производството, а рецесията и безработицата нямата да са толкова дълбоки. Второ, тъй като повечето ипотеки и потребителски заеми са в рубли, няма да има масови фалити на граждани, което да доведе до допълнителен срив на потреблението.

Има и две лоши новини. Огромният доларов дълг на големите компании и банки може да се окаже бреме за цялата икономика и да доведе до свиване на производството. Основната опасност е в превръщането на валутната криза в дългова криза, както се случи в много латиноамерикански страни. Именно този дълг е основна причина за острата криза в условията на значителни бюджетни и търговски излишъци през последните 10 години.
Второ, малкият и средният бизнес, който в условия на девалвация би спечелил, в Русия е слаб. Затова рецесията през 2015 г. може да е сурова, независимо от снижаването на реалните заплати.

Стои и фундаменталният проблем с кризата на държавните институции, включително правоохранителните органи и медиите, провеждането на избори. В страна с нормални институции (Австралия, Канада и дори Гърция) при намаляване на богатството биха фалирали няколко компании, би намаляло потреблението, безработицата би нараснала, което би довело до критики срещу правителството и смяна на властта, болезнени реформи и още една смяна на властта чрез избори. В Русия този преход може да бъде болезнен.