Бюджетната комисия след няколко часа дебати гласува да се върви към спасяване на Корпоративна ТБ. Предложението за това бе на ГЕРБ, но не става ясно какъв ще е източникът на необходимия ресурс.

Бяха гласувани следните четири решения:

– МС съвместно с БНБ и КФН (в неясен срок) да извърши анализ на ЗБНБ, ЗКИ и ЗГВБ и да внесе в Народното събрание законови изменения, които да гарантират които да гарантират ефективност на банковия надзор и  стабилността на банковата система.

– НС в срок до 6 ноември да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащане на гарантираните депозити съгласно европейските правила (тоест да не се чакат 20 дни след отнемане на лиценза).

– Да се приемат изменения в ЗКИ, които да задължат БНБ да предприеме мерки за оздравяване на банките, когато СК стане отрицателна величина.

– Препоръчва се сключи договор с международна фирма с опит в разследване на измами, която да проследи операции, сключени от администраторите и акционерите на КТБ.

Най-трудно бе приета третата точка. Според ГЕРБ идеята й е да се“ премахне автоматизма“ (сега законът изисква когато капиталът стане отрицателна величина да се отнеме лицензът). Безсмислено е да очакваме, че някой ще налива милиарди, каза Гечев. Реформаторският блок също са против удължаване на срока с цел оздравяване на банките. ДПС подкрепи текста, но поиска кандидат инвеститорите да внесат гаранция в размер на заявената инвестиция преди да бъдат допуснати до преговори за оздравяване.

Според повечето експерти текстът не може да се приложи без редакция, тъй като вменява на БНБ задължението да капитализира банки с отрицателен собствен капитал. Това е нарушение на независимостта на БНБ, противоречи на логиката на валутния борд (БНБ може само да рефинансира банки при системен риск при строго определени случаи и срещу обезпечение) и на здравия разум (не всяка банка с отрицателен капитал задължително трябва да бъде спасена). Мислите ли, че ако БНБ можеше да оздрави банката със собствени средства, нямаше да го направи през юли, възрази и управителят на БНБ Иван Искров.

Текстовете ще се редактират допълнително. Утре има работна среща в МФ по темата.

До това решение се стигна след като одитът на КТБ откри основание за обезценки на стойност 4.7 млрд. лева.Очаква се след като бъдат отразени резултатите от одита собственият капитал на КТБ да бъде минус 3.8 млрд. лева. Менда Стоянова попита няколко пъти дали БНБ препоръчва законови промени, които да позволят да се избегне автоматичен фалит на КТБ след установяване на отрицателен собствен капитал.

„Вие препоръчвате ли ни да премахнем автоматизма за известен период от време, за да можем да направим този анализ след 5 ноември и да препоръчаме да министъра на финансите да вземе решение за държавна помощ?” запита тя ръководството на БНБ, без да получи категоричен отговор.

Недейте да слагате всички отговорности на централната банка, реагира Иван Искров

Това не са решения в нашите правомощия. Ние можем да дадем мнение, но не можем да вземем политически решения, допълни подуправителят Калин Христов. Инвеститорите (ЕПИК, Фондът на Оман и инвестиционната компания „Джемкорп”) са заявили, че могат да допринесат с до 50% за покриване на този недостиг, останалото е държавна помощ, стана ясно по време на заседанието. Ние като централна банка не можем да поискаме държавна помощ, каза Христов. Ако се вкарва инструмент, който конвертира депозитите в капитал, това също трябва да го направи министърът на финансите, според него.

Предварителните заключения за въздействието на евентуален фалит на КТБ върху икономиката са за влияние от по-малко от половин процент от БВП, каза подуправителят Димитър Костов.

Росен Николов, шефът на ФГВБ, посочи, че са проведени преговори с няколко глобални  чуждестранни институции, готови да предоставят ликвидност на фонда срещу залог на ДЦК. Активита на фонда са 2.1 млрд. лв., от които 500 млн. лв. в ДЦК, а 1.6 млрд. лв. са в в БНБ. Освен това с ЕБВР е договорена стендбай кредитна линия, която да се ползва при фалит на друга банка.

Пред депутатите управителят на БНБ Иван Искров обясни, че ще подаде оставка. „След като е нарушено доверието – а най-ценният актив на една централна банка е доверието, веднага щом заедно намерим решение за казуса „КТБ“ и има стабилност в управляващото мнозинство, което желая да се случи, веднага ще проведа консултации с г-н (Бойко) Борисов до най-малките парламентарни групи, ще се оттегля и ще дам възможност на парламентарните лидери да изберат нов управител“, каза той.